Facebook

Bulgaria Assinstant
Начало > Добрич > Балчик > Пресцентър - архив

Дворецът на румънската кралица

Георги Георгиев

”... И там, на тоя бряг пустинен,
от вечните води и милван, и терзан,
на вярна стража спрян, един чертог старинен,
един чертог зловещ виши безгласен стан.
В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
оглеждат своя сън безсънни дървеса.
Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
и никой ведър час там радост не обажда,
че никой сребрен рог там празник не вести.
Понявга само в сън безсилен лъх повява,
и в трепета болнав на мигом сепнат стон
проеква тъмна жал по девствената слава
на някой овдовял и обезславен трон...”

„Легенда за разблудната царкиня”, Димчо Дебелянов

Не зная дали „Дворецът” в Балчик е вдъхновил големия български поет, Димчо Дебелянов, за написването на великата му творба, но когато аз посетих архитектурния паметник първото нещо, което изплува в съзнанието ми бяха тези стихове.
Нека моите асоциации не ви заблуждават. Днес „Дворецът” в Балчик не е обезлюден, рушащ се замък, а ослепително бял, красив спомен от миналото на брега на морето, ограден от неповторима ботаническа градина – втората по значимост в Европа след тази в Монако. Но самата история на двореца и градината, както и на тяхната създателка, кралица Мария, ме карат да си спомням „легендата” на Дебелянов и да си съчинявам свои собствени истории и предания. А комплексът, който се казва „Тенха Йова” – „тихо гнездо”, създава чудесни предпоставки за това.

„Дворецът” в Балчик е построен от румънската кралица Мария през 1937 г. Всъщност градежът му продължава повече от 11 години. Още през 1924 г. кралица Мария идва в Балчик и остава омагьосана от красотата на това място. По това време градът и цяла Южна Добруджа са в пределите на съседна Румъния. Кралица Мария е шотландка по произход и бракът й с крал Фердинанд Румънски е по политически причини. Животът в румънския двор, както и постоянните изневери на съпруга й, не й понасят и тя решава да превърне приказния залив в Балчик в свое убежище. По нейна поръчка земите в региона, заедно с пустеещите воденици, са изкупени и започва строежа на резиденцията. С извайването на изящните сгради се заемат италианските архитекти Августино и Америго, а парковият комплекс бил поверен на известния по това време швейцарски цветар, Жул Жони. След няколко години на морския бряг се издигнал „Дворецът”. Освен главния замък, в оформящия се парков комплекс се появили множество уютни индивидуални вили, така че обитателите и гостите на резиденцията да почиват необезпокоявани в покоите си. Според някои учени парковете и архитектурата на „Дворецът” имат силно религиозно значение, а идеята на кралицата била да създаде копие на божиите земи. Самата тя прекарала част от живота си в Египет, където приела бахайската религия. Учението проповядва равнопоставеност между религиите, половете и расите, затова и в комплекса са преплетени множество културни и религиозни влияния. Тук са съвместени християнски и мюсюлмански свещени сгради, а колоните, арките, чешмите и мостовете са украсени с ориенталски, тракийски, римски и християнски символи. Така сякаш целия свят е събран в това малко, живописно късче земя до морето.

Културно-историческата стойност на архитектурния комплекс безспорно е огромна. От изключително значение е и уникалното растително разнообразие събрано в гадината и начинът, по който растенията са аранжирани. Но нека с тези неща се занимават, историците, архитектите и ботаниците. За мен „Дворецът” е съчетание от неземна красота, неповторима атмосфера и някакво поетично усещане за мистика. Всяко растение, беседка, мостче, арка или свод подсказват, че това място е създадено от хора на изкуството за хора на изкуството. Тук кралица Мария организирала пищни приеми, на които се събирали отбрани хора от европейската аристокрация. Редовни гости били предимно поети, художници и музиканти, а самата кралица също пишела стихове под псевдонима Кармен Силва.

Навярно в сенките на обширния парк са се състояли не една и две любовни срещи, послужили за вдъхновение на множество творби. Любовния живот на кралицата също дава повод за раждането на народни предания. Според някои принц Кирил, брат на тогавашния български владетел Борис ІІІ, бил лудо влюбен в кралицата, която от своя страна отдала сърцето си на богат турски търговец, спасил от удавяне кралската дъщеря Илеана. Истината за любовните похождения на обитателите на двореца ще остане завинаги забулена сред клоните на дърветата в парка, а също и много други събития от живота в резиденцията. Като например това, че едно от любимите места на кралица Мария бил розариумът, където тя черпела гостите си с опиум, а после скрита зад стъклените витражи подслушвала думите им под въздействието на опиата. А в онова време никой не казвал гласно това, което наистина мислел.

Откровено казано последното предание малко ме плаши и ми напомня за тъмните времена на политически заговори, подлост и страх. Иска ми се да вярвам че „тихото гнездо” е било убежище за различните мнения и новите идеи. Че в „Тенха Йова” с падането на нощта се е сбъдвал шекспировият „Сън в лятна нощ” и хората – поети, художници и музиканти, опиянени от виното в кралската изба, са се впускали в игри и забавления, присъщи на боговете, нимфите и горските елфи. Че в двореца, пристан са намирали творчеството и вечния стремеж към красота и съвършенство. И ако днес посетите резиденцията, преминете през венецианските мостчета, поседнете под някой от сводовете до растение, чиито корени са изминали хиляди километри, за да бъдат засети тук, ако се вгледате в някоя от изящните статуи и се заслушате в песента на птиците и в ромона на водопадите, ще разберете че със сигурност е било точно така.

Една последна легенда слага край на живота на кралица Мария и на бохемския живот в „Двореца”. Тя гласи, че в една трагична вечер внуците на кралицата, Михай и Николай, се скарали заради млада куртизанка. По време на свадата те извадили пистолети. Майка им се втурнала, да ги разтърве и Михай неволно я прострелял смъртоносно. През 1941 г. когато Добруджа отново става българска територия, младите принцове дошли в Балчик с армада кораби и отнесли тленните останки на кралицата в Румъния. Но духът на Мария Румънска все още витае в комплекса, за да го закриля и да напомня на посетителите за отминалата слава на своя овдовял каменен трон, от който тя наблюдавала морския залез.

Снимки
Новини

2014/03/31

Тази година откриването на рафтинг сезона ще бъде съчетано със състезание по рафтинг за Евро купа още...

2014/03/27

Повече от 30 хиляди туристи посрещнаха музеите в старата столица за едни ден на празника на града 22 още...

2014/03/21

София е сред най-евтините и достъпни дестинации в Европа през март тази година, със средни цени 115 още...