Дунавски дневници - Видин

Георги Георгиев

Малка държава е България, целия си, макар и кратък, живот съм прекарал тук, попътувал съм из страната и пак имам чувството, че нищо не съм видял. Доскоро например Северозападна България за мен беше само географско понятие. Но ето че преди време се озовах в град Видин. Поводът беше първата копка на Дунав мост 2.

До там стигнах с автомобил по пътя от София, а не както винаги ми се е искало, с яхта, примерно от Виена. Но и за това има време. Наложи се да изтърпя цялата церемония и високопарните слова на официалните гости, които в комбинация с палещото обедно слънце и жегата ми подействаха убийствено. С усилие дочаках края, заедно с другите колеги, фотографи и оператори, и с облекчение си помислих, че ще се върна отново чак през 2010 г., когато заветният мост ще е готов и ще свърже мечтите на хилядите жители на района с надеждите им за светло бъдеще. Но това ще стане след 3 години, а аз така и така бях във Видин и беше редно да разуча града по-обстойно. За това ми помогна и колежка от екипа на VisitBulgaria.NET, която е отраснала във Видин.

В туристическите брошури Видин е град с хилядолетна история и уникални паметници на културата, което с основание можем да кажем за почти всеки български град. Но за мен Видин беше основно три неща: Крепостта „Баба Вида”, пешеходната алея покрай реката и кристално синият Дунав. Не зная как е през останалото време на годината, но когато аз бях там, в края на пролетта, водите бяха наистина изумрудени. Не трябва да забравям и вкусната рибка, която беше изпържила майката на моята колежка.

Както вече казах, най-силно ме впечатли крепостта „Баба Вида”. Това е единственият, запазен средновековен замък в България и точно това го прави уникален, защото у нас историята и съдбата са били безпощадни към всички древни и средновековни постройки. За хората, които разбират повече от история и архитектура, паметникът представлява крепост с форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглите си по посоките на света, а стените са дълги около 70 м, с вътрешни и външни стени и защитен ров.

За мен Баба Вида е истинска крепост, такава, каквато само съм виждал по филмите за рицари и славни герои. Представям си как е изглеждало укреплението, погледнато от другата страна на реката. Навярно много номадски орди са се спирали, респектирани от вида му. Сега обаче номадски орди няма, скоро ще има мост, символ на европейската дружба, а Баба Вида е един красив паметник, съхранил атмосферата на отминали, героични времена. Ако бях дете, със сигурност щях да прекарвам много време там и да си представям, че съм някой могъщ владетел. За това доста спомагат и пресъздадените моменти от миналото на крепостта. Облечени с доспехи стражари, пазят входа към тъмницата, страховит палач подготвя уредите си за мъчения, а в килията се белеят костите на отдавна обречен затворник. Всичко това естествено са пластмасови манекени, които доста сполучливо интерпретират епохата.

От крепостта се спускаме по алеята, водеща до центъра на града - другата голяма забележителност, поне в моите очи. Точно пред Баба Вида е плажът, на който, трябва да призная, се препичаха две доста привлекателни девойки. Още една причина да харесам Видин. От там започва и въпросната паркова алея, която много напомня на панорамните алеи в морските градчета. Пейките с изглед към реката, на които стоят хора от всякакви възрасти, корабчетата и шлеповете, които плават в спокойните води на величествения Дунав, чайките и другите водни птици, които се гмуркат, някои безшумно, други с плясък, рибарите, които сякаш бяха неизменна част от пейзажа и абсолютната хармония, това видях и почувствах при първото си посещение във Видин, а залязващото слънце придаваше допълнителен чар на обстановката.

Разбира се, не трябва да си мислите, че Видин е само тих и спокоен град, в който хората с по-буйна кръв ще скучаят. Напротив – малко по надолу в същия този парк, заведенията работеха на пълни обороти и… децибели, а няколко корабчета, преустроени като ресторанти, са идеална възможност за романтична вечеря от интимен характер. Както научих по-късно в града не липсват и нощни клубове, но за съжаление аз не стигнах до тях, за да споделя впечатления.

Във Видин има още много забележителности и паметници на културата. Черкви, катедрален храм, музеи. Тук е и уникалната джамия на Осман Пазвантоглу. Храмът е построен в чест на майката на османския владетел, която е била българка. Затова и на върха на минарето й има не полумесец, а сърце. И други по-стари, или по-нови монументи във Видин са свързани с предания за дунавския град. Скулптури на сестрите Вида, Гъмза и Кула напомнят легендата, която разказва за построяването на крепостта. Други предния гласят, че самият граф Дракула е прекарал част от живота си тук и още много, много старинни истории.

Но по-добре чуйте тези легенди лично. Навярно най-хубаво ще ви ги разкаже реката, докато отпивате глътка ароматно, местно вино на палубата на някой от корабите-ресторанти, вслушвайки се в шепота на Дунав.