Арбанаси

На 4 км североизточно от Велико Търново на високо плато, с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица, се намира село Арбанаси, което е уникален архитектурно - исторически резерват. Селото е много популярна туристическа дестинация заради забележителните си къщи и църкви с богата вътрешна украса, дърворезба и стенна живопис. Тези паметници на българското строително изкуство са изградени в периода 16 - 18 век, когато селището е в разцвета си и именно заради тях е обявено за "историческо селище" от национално значение.

История: Най-ранният писмен документ за Арбанаси е ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г. Различни са предположенията за произхода на името и населението на Арбанаси. Смята се, че е то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя.
Икономически и културен разцвет Арбанаси постига през втората половина на 17 век до края на 18 век. Тогава селището наброява 1000 къщи. Жителите му са крупни търговци и сръчни занаятчии. Тук са се отглеждали копринени буби и търговците изнасяли коприна за Цариград и Италия. Характерно за този край било и все още е и лозарството.

Забележителности: Само по себе си Арбанаси е забележителност. Уникални са прочутите арбанашки къщи. Най – старите от тях са подобни на търновската болярска къща. Запазени са две такива - на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Изградени изцяло от камък, те представляват малки крепости с вътрешни стълби. За защита отвън имат яки каменни порти - караулки, а за нощния пазач - ниши (фириди).
Освен къщите много интересни са чешмите с големи стрехи - Коконската и Пазарската чешма, а седемте арбанашки църкви са едни от най-забележителните паметници на българското изкуство в периода XIV-XVIII в.