Парк за танцуващи мечки Белица

Георги Георгиев, VisitBulgaria.NET

Създателите на Баба Меца, Мечо Пух, Мечето Ръгспин, Балу и на много други приказни и анимационни герои са били вдъхновени от дивата мечка. Това очарователно и изключително умно създание е сред най-популярните, и за съжаление сред най-застрашените животински видове в Европа. И сякаш не е достатъчно, че естестваната среда на мечките изчезва, вследстие на човешката дейност, но се оказва, че през вековете те са били системно тормозени.

Имало е хора, които са държали мечки в плен и са ги учели да танцуват за забавление на зяпячите по време на празници, събори и панаири. Но начинът на дресировка бил повече от ужасяващ. Още малки, мечета били поставяни върху нагорещена метлана плоча. Нещастното животинче подскачало от непоносима болка, докато неговият стопанин свирел на гадулка една и съща мелодия. По-късно, всеки път, щом мечката чуела мелодията започвала да „танцува” от спомена за страданието което е изпитвала. Халката на носа била другият уред за инквизиция, който превръщал животните в роби. Хората с възхита гледали как огромният звяр следвал стопанина си като кукла на конци. Но това което зяпачите не знаели е, че с всяко подръпване на синджира мечката ставала безсилна от болка, защото носът е изключително чувствително място. Така хората се забавлявали на мечешкия танц докато самото животно страдало неописуемо.

Бруталният обичай на „танцуващата мечка” беше запазен в България съвсем доскоро. Но през 1999 г. фондация „Четири лапи” съвместно с фондацията на Бриджит Бардо основа парк за реабилитиране на танцуващите мечки. За целта Министерството на земеделието и горите предостави площ от 8.6 хектара в община „Белица”. През 2000 г. мечките Мариана, Стефан и Калинка бяха освободени от плен и пуснати в специално защитената територия. Днес в парка има над 20 мечки. Целта на”Четири лапи” е да освободят всички танцуващи мечки в България и да им дадат възможност за живот като свободни животни.

Паркът за танцуващи мечки е разположен в планината Рила на 1200 м надморска височина, на около 180 км южно от София и на 11 км от град Белица. Местността е покрита с гори, поляни и водни басейни. Има много езерца за къпане и пещери за зимен сън. Такова е естественото местообитание на дивите мечки.

Посетих парка преди месец. Хората от песонала учтиво ме посрещнаха и ми обясниха маршрута и местата, от които мечките могат да бъдат наблюдавани. Не се плаща входна такса и всеки който желае може да остави дарение в касичката в информационния център.

Когато се качих на първата наблюдателна платформа, ме посрещна малко светлокафяво мече, изправено на задните си лапи. Друго космато зверче се препичаше на слънцето малко по-нататък. Наблюдавах известно време двамата палавници след което продължих. Влязох в гората и вървях покрай телената ограда. На едно място, под сянката на дърветата, спеше огромна мечка или мечок. По-нагоре видях две възрасни мечки, едната с много интересна продълговата муцуна. Те чоплеха земата с мощните си лапи и вадеха корени и грудки, които моментално изчезваха в огромните им усти. Внезапно от храсталаците се появи по-млада мечка и се насочи към дългомуцунестата. Двете животни допряха носовете си, душейки се. Очевидно това беше мечешкото „здрасти”. След това се случи нещо много вълнуващо. Двете мечки започнаха да се боричкат като професионални сумисти. Всъщност те бяха много по-добри от хората. В един момент играта им изглеждаше груба и свирепа, а в друг бяха толкова миловидни и веднага ставаше ясно, че само се забавляват. Беше истинско удоволствие да ги наблюдавам и съм щастлив, че те ми разкриха тази интересна част от живота си.

След като прекарах няколко часа с тези уникални създания, се убедих колко умни и невероятни са те. Имаше нещо мъдро и уравновесено в погледа им изглеждаха щастливи в новия си дом. Само белезите от халката на носа напомняха за техния предишен живот, пълен с болка и страдание. Но сега са на сигурно място в Парка за танцуващи мечки в Белица – където мечките никога вече няма да танцуват. Те ви очакват и ви предлагат стархотната възможност да наблюдавате живота им на свобода. Но не забравяйте – те са животни. Бъдете тихи и не ги дразнете!