Facebook

Bulgaria
Начало > Благоевград > Добърско > Пресцентър - архив

Из потайностите на Добърско

Георги Георгиев, www.VisitBulgaria.NET

Пролетта дойде и настъпи времето за по-чести разходки из природата и извън големия град. Докато стоях и се чудех, къде мога да отида през някой от почивните дни, си спомних, че миналото лято бях в едно китно, малко селце, наречено Добърско. То е сгушено в южните склонове на Рила на 20 км северно от планиския курорт Банско.

Беше рано следобяд, в средата на август, когато паркирах колата в центъра на Добърско. Беше слънчево и горещо, но планинската свежест се усещаше дори и през най-топлия месец от годината.

Има много легенди за възникването на селото, но най-популярната гласи,че то е създадено от войниците на цар Самуил при завръщането им след таргичната битка при село Ключ в Беласица, в която те били разбити от византийците. 14 000 български войни били пленени и ослепени по заповед на император Василий ІІ. На всеки 100 той оставял един с едно око, за водач на другарите си и така изпратил осакатените мъже обратно. Историята разказва, че когато цар Самуил видял останките от изтерзаната си армия, починал от мъка. Заради извършеното зверство византийският император бил наречен Василий ІІ Българоубиец. Ослепените войници искали да намерят убежище в Рилския манастир, но по време на техния преход зимата ги застигнала в планината. Те се установили в района на Добърско, където основали певческа школа. Доказателство за това са и стенописите в църквата „Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат”, изобразяващи Самуиловите войни, които си мият очите с лековитата вода в двора на черквата.

Храмът е включен в списъка на ЮНЕСКО и е сред най-забележителните паметници на православната църковна живопис. Според официални данни църквата е построена през 1614 г., но плочата, вкопана под олтара, сочи, че още през 1122 г. тук е имали божи храм. Аз и приятелите ми влязохме в черковния двор и останахме изумени. Малката църквичка беше буквално отрупана с разноцветни, благоуханни цветя. Дворът приличаше повече на ботаническа градина, отколкото на църковен двор. Наоколо беше толкова тихо и спокойно и единственото, което се чуваше, беше песнта на птиците, скрити в розаовите храсти и ромоленето на извора с лековита вода.

Уредникът ни посрещна на входа на църквата и ни въведе вътре. Миризма на восък и тамян изпълваше затъмненото помещение. Най-съществени тук са иконите и стенописите. Макар и малка, църквата е богато украсена, а някои сцени са почти мистериозни. Фреските никога не са били реставрирани, но учудващо са запазили наситените си цветове през вековете. Дори когато през 19 век турците превърнали храма в хамам (турска баня), уникалните изображения оцеляват.

На входа на църквата са портретите на покровителите й. Свети Теодор Тирон и свети Теодор Стратилат били византийски войници, загинали в прослава на Бог. В ляво от врата са портретите на ктиторите, Богдан, Хасия и неговия син, както и на иконописците – Спас, Станко и Смилен. Според легендата Хасия донесъл тук свещена пръст от Божи гроб в Йерусалим, за да може всеки посетител на светилището да получи благословия от Светите земи.

Иконите на свети Теодор Тирон и свети Теодор Стратилат, Иисус Христос, Дева Мариа и Йоан Кръстител са подредени на олтара. Преди повече от 30 години, те били изнесени от България и обиколи света, за да се завърнат отново у дома. Най-интересен и енигматичен е стенописът със сцени от Преображението. Тук Иисус е изобразен в устройство, приличащо на ракета и наблюдава земята от космоса. Забележителни са и иконите на свети Димитър и свети Георги. Само в Добърско и в Атон те са представени не на кон, а прави, в цял ръст. Почти на купола на храма са нарисувани и Самуиловите войни, които лекуват раните на избодените си очи с водата от църковния двор. Усещането което изпитах в тази малка църквичка беше много по-силно и истинско от времето, което съм прекарвал в някои големи храмове и катедрали.

Когато излязохме от тъмното помещение, слънцето за кратко ни заслепи. Сбогувахме се с уредника и се отправихме към другите забележителности в околността – водопадът Щрокалото и 500 годишен смърч. За наше съжаление 30 метровият водопад беше пресъхнал, което навярно е нормално за август. Седнахме върху нагорещените от слънцето скали и се загледахме в бездната, в която водата се разбива при пълноводие. След това тръгнахме към вековния смърч. След около час вървене по добре поддържана еко пътека стигнахме там. На пръв поглед не беше нищо особено, но щом го заобиколихме, затаихме дъх.

Дървото беше здраво вкопчено в стръмния сипей и вече 500 години се бореше с времето. Огромните му оголени корени напомняха жилището на някой приказен герой. И нямаше да изненадаме, ако накое джудже или елф се беше появило от дървото и ни кажеше: „Ей, кои сте вие? Как смеете да прекъсвате следобедната ми дрямка?” И понеже знаехме, че тези създания имат магически сили, не искахме да рискуваме да бъдем превърнати в магарета или жаби. Затова тихичко напуснахме мястото и сега си мисля, че е време да се върна там.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...