Facebook

Bulgaria
Начало > Благоевград > Добринище > Пресцентър - архив

На ски в Добринище

репортаж на г-н Никола Стоянов, 28.02.2009 г.

Чудесно място за семейно каране на ски.

Най-после решaвам да опитам Добринище. Никога не съм, карал там, нито пък съм се качвал в тази част на Пирин. Отседнал съм в Банско, а допълнителна причина да избера Добринище днес е и Световната купа по ски за жени в Банско, заради която достъпът до някои от пистите е ограничен.

Добринище е малко градче (до скоро беше село) с около 3000 жители, намиращо се само на 5 км от Банско, в посока Гоце Делчев. Добринище не е развито за туристите, и има само няколко семейни хотелчета, както и няколко ресторанта. Един от тях е Механа „Македония” – известна сред местните и сред български туристи, които идват от Банско специално за да хапнат тук. Хората от Добринище работят обикновено в хотелите в Банско или в Разлог. Тук няма развита индустрия, а най-голямата гордост на жителите е лековитата минерална вода. Обществената баня с минерална вода в Добринище е любимото място на жителите, които не пропускат всяка възможност да я посетят. Аз лично се радвам, че Добринище се запази като малко населено място, не беше застроено като Банско, а изглежда че плановете да се развие голям ски център и тук изглеждат все по-несигурни заради световната криза. Макар, че местните биха спечелили от създаването на модерен ски курорт, срещам все повече хора, които се радват, че планината ще бъде запазена. Аз споделям тяхното мнение и мисля, че само след няколко години това ще бъде оценено и със сигурност запазената планина ще е основно предимство на Добринище.

Компания днес ще ми прави Ники Миладинов – мой приятел и съдружник в един от бизнесите ми и неговият 8-годишен син. Ники е родом от Добринище и на младини е участвал дейно в създаването на днешната ски зона. Тя е била завършена през 1989 год. и се състои от една писта, която е дълга около 3.5 км и тръгва от подножието на връх Безбог (хижа Безбог), спускайки се до хижа Гоце Делчев. Оборудвана е с един 2-местен седалков лифт и общо 3 станции – начална станция на хижа Гоцев Делчев, междинна станция и последна станция на хижа Безбог.
До началната станция на лифта се стига по хубав асвалтов път, за около 15 минути.
Там има паркинг, който струва 5 лв. за целия ден. Има и добре оборудван ски гардероб, където може да се наеме оборудване или да се ползва ски инструктор. Целодневната карта за лифта струва 20 лв. и за разлика от модерната електронна техника на Банско, тук картите преставляват едно билетче, което се носи завързано на връв на врата.

Качваме се на лифта. От моя приятел разбирам, че не е нито „Pomagalski”, нито пък „Doppelmayr”, а чисто българско производство. По-скоро каквото са могли са произвели по поръчка в България (например стълбовете и седалките), а въжето е внос от Австрия. Всичко е сглобено тук, а основната работна техника през далечната 1989 год. е била конския впряг. Накрая се е включил и един хеликоптер. Лифтът не е подменян откакто е построен, но пък аз лично се убедих, че е отлично поддържан и наистина върши добра работа, макар и доста бавен. Смятам, че жителите на Добринище наистина трябва да се гордеят с това, което са постигнали със скромните си сили.

На междинна станция слизаме и се прекачваме на продължението на лифта, което след няколко минути ни изкачва до последната станция на хижа Безбог. Върхът на планината се вижда съвсем наблизо и аз решавам да го изкача още през това лято. Наоколо има само ниска растителност и много, много снежни полета с неутъпкан сняг. Пистата изглежда добре обработена, а тук горе е студеничко, което прави снега доста стегнат и приятен за ските. Пускаме се надолу. Моят приятел води и малкия си син, който е само на 8 години. Детето се справя доста добре, въпреки, че е карало само няколко пъти досега. Впрочем пистата е доста полегата и приятна за начинаещи скиори или пък за „мързеливо” каране от каквото всички имаме нужда понякога. Не може да се направи никакво сравнение между Добринище и Банско. Банско разбира се е светлинни години напред и като писти, и като техника. Но пък тук е изключително приятно и различно. С радост бих довел и моя син да кара тук, като се понаучи малко. Наистина се радвам на тези семейства, в които всички карат ски, защото семейното каране на ски е изключително приятно преживяване и децата винаги го запомнят. Заричам се да дойда и аз някой ден с моето семейство тук за да изкараме няколко чудесни часа.

Пистата на Добринище е лесна и приятна за спускане. Има само едно място наречено „Стената”, което е наистина много стръмно (дори малко по-стръмно от писта „Томба” в Банско). „Стената” е дълга само около 200 метра и аз я пускам без проблеми. Моят приятел и малкият му син избират ски пътя, който обикаля стръмния участък. Всички се срещаме на долната станция на лифта.

Днес в Добринище има много повече скиори от обикновено, поради което чакането на бавничкия лифт отнема около 20 минути.
Правим още няколко пускания на пистата днес. Прави ми впечатление, че тук има много добри възможности за каране по неутъпкан сняг извън пистите. Имаше обилен снеговалеж преди няколко дни, което е направило неутъпканите уастъци извън пистите особено привлекателни. За съжаление днес не съм подходящо екипиран за неутъпкан сняг, поради което пробвам само за малко карането извън пистата. Наистина е много приятно, още повече, че тук скиорите и сноубордистите извън пистите са малко и рядко се виждат следи по пръхкавия сняг.

Към края на днешния ни ски ден решаваме да хапнем в ресторантчето на хижа Безбог, която се намира в подножението на едноименния връх. Хижата има наистина уникално разположение. Наоколо няма никакви други постройки, с изключение на една дървена вила, която е в непосредствена близост и предлага кафе и подслон за ентусиасти, които обичат спартанските условия. За тази вила ще ви разкажа някой друг път, историята й е наистина интересна.

В близост се намира и езеро, което сега е замръзнало и по него спокойно минават моторни шейни. Хижа „Безбог” е построена преди около 20 години и от тогава фасадата й не е ремонтирана. Има нужда от сериозно обновяване и вътре, макар че в момента е пълна с туристи отседнали там и няма нито едно свободно място. Стаите нямат удобства и цените са доста ниски. Самостоятелни баня и тоалетна има само в 2, наскоро ремонтирани, апартамента (единствените, които предлагат по-модерни условия), но пък цената е 120 лв. Иначе в обикновените стаи гостите заплащат само 15 лв. на човек на вечер. Хижата разполага с интернет и сателитна телевизия. Ресторантът е много допотопен, не разполага със сервитьори и всичко е на самообслужване. За сметка на това пък цените са изключително ниски, чисто е и е пълно с хора. Всичко е много семпло и приятно. Предполагам, че е да отседнеш в тази хижа е неповторимо изживяване. Решавам, че тук е чудесно място човек да избяга за няколко дни от големия град.

Днес прекарах наистина добре. Добринище не може да се сравнява с големите ски курорти, но пък може би е най-добрият от малките. Едно наистина малко познато и недооценено място. Чудесно за начинаещи скиори или пък семейства с малки деца. Природата е запазена, а минералната вода ще създаде чудесни възможности тук да се развие целогодишен туризъм.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...