Архитектурно–етнографски комплекс “Етър” – най-добрият начин за разходка във времето

Георги Георгиев, VisitBulgaria.Net

Има няколко начина за пътуване във времето – астрофизиците предполагат, че черните дупки в космоса са универсални порти за преминаване от едно измерение в друго. Според авторите на научно-фантастични романи машините на времето са идеалният избор за приключения в миналото или бъдещето. Но лично аз горещо препоръчвам на всеки да посети Архитектурно – етнографски комплекс “Етър”, разположен до град Габрово в Централна Стара планина. Не са ви необходими каквито и да било сложни машинарии или специални познания в областта на астрофизиката, за се потопите напълно в епохата на Българското Възраждане. И уверявам ви, това не е научна фантастика, а реалност.

„Етар” е открит етнографски и архитектурен музей, който е запазил българските възрожденски традиции, обичаи и занаяти. Заема площ от около 7 ха и обхваща 50 обекта. Сред тях са водни съоръжения и традиционни занаятчийски къщи с прикрепените към тях работилници. Резерватът е отрит през 1964 г. и от тогава насам той пресъздава начина на живот и икономиката и културата на габровския регион през Възраждането. Занаятчийските работилници са в действие и занаятчиите, и днес правят своите произведения на изкуството по начина, по който са работели техните деди.

Беше късна есен, когато посетих архитектурно–етнографски комплекс “Етър”. Ръмеше лек дъждец и тънка мъгла се носеше над малката речна долинка, в която е разположен музеят. Поех по брега на рекичката и пред мен изплува сградата на мъничка воденица. В мъглата тя приличаше на някакво призрачно видение и аз очаквах всеки момент от нея да излезе добронамерен дух, като Каспър и да ме попита „Искаш ли да бъдем приятели”. Но макар че е духовно място, в „Етър” няма духове или поне аз не ги видях.

Вместо това от съседната сграда излезе уредничката на музея и ме посрещна усмихнато. Тя ми обясни, че сградата пред нас е воденица долапкиня. В комплекса в миналото, както и сега, е имало много водни съоръжения, заради реката, която тече през него. Ето защо и за символ на музея е избрано воденичното колело. Водните системи все още работят така, както са работели и някога, посредством усвояване силата на водата. Методът датира от 18 век. Съоръженията са разположени на две нива. На първото са точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто - гайтанджийска одая, воденица долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица.

Продължих да вървя към центъра на комплекса, когато спрях, очарован, пред малко мостче над реката. То свързва уличката с водните съоръжения с павираната занаятчийска улица, където се намират църквата, къщите и работилниците. Комините димяха успокояващо, а на заден план часовниковата кула отмерваше времето, което тук така или иначе е спряло. Преминах през мостчето и поех по улицата на занаятите. На нея има 16 къщи, представители на възрожденската архитектура от габровския регион. Къщите са двуетажни. На вторият етаж живеят занаятчията и семейството му. На приземния етаж е работилницата, в която майсторът произвежда изделията си и ги продава.

Аз се разхождах под чардаците и се взирах през прозорците в работилниците. А вътре възрастни майстори ковачи, кожари, грънчари, бижутери, резбари и много други усърдно работеха и извайваха шедьоврите си. От ляво възрастен човек лакираше гадулка, от дясно чевръсти жени изкарваха тава с топли сладкиши. И всички тези хора вежливо ме приветстваха и ми разказваха за себе си и за занаята си, като ми разкриваха част от техните тайни. Как се калява стоманата, какво е точното съотношение между стоманата и желязото, за да се получи перфектно балансирания нож, кое прави ръчно изработените глинени съдове специални, от кое дърво става най-хубавия кавал и още и още... Но аз няма да ги споделя с вас, а ще оставя това на тези мили хора, когато посетите архитектурно–етнографски комплекс “Етър”