Facebook

Bulgaria
Начало > Пловдив > Хисаря > Пресцентър - архив

Разходка в парковете на Хисаря

Георги Георгиев

Хисаря е един от най-известните и големи балнеоложки курорти в България. В града и околностите му има 22 минерални извора, чиято вода е подходяща както за пиене, така и за лечение. Но освен със лековитите си води, полезни за тялото, Хисаря има и силна целебна сила върху човешката психика със своята разтоварваща атмосфера. Сърцето на града представлява красив, добре поддържан парк, ограден от вековните крепостни стени на късно-античния римски град Аугуста – по късно Диоклецианопол. В съседство са разположени още два прекрасни парка, изпълнени със зеленина и спокойствие.

Римляните са първите, които оценяват водното богатство на местността и изграждат внушителен град, третият по големина в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Древното селище отговаряло на всички изисквания на римското строителство – широки и прави улици с множество изящни статуи и обществени бани.

Съвременният град Хисаря е запазил духа и атмосферата на античността, а времето прекарано в него носи невероятно успокоение и усещане за блаженство. Минавайки покрай останките на северната крепостна стена се озовах в парка Момина сълза – най старият в града. Той всъщност е центърът на Хисаря. Има много уютни ресторантчета, беседки, статуи и фонтани. Тук са разположени градският археологически музей, както и православният храм „Св. Панталеймон”. Но аз бях особено впечатлен от прекрасната статуя на девойка, държаща поднос, от който се стича вода и от уникалната колонада, встрани от фонтана. Тя е построена през 1960 г. и е точно копие на римска колонада. Върху свода са изобразени осемте антични божества на здравето - Язо, Панацея, Телесфор, Асклепий, Хигия, Епионе, Мохайос и Подалериос. След като отпих от топлата минерална вода, течаща от чешмата в колонадата, се отправих към следващият фонтан, който съзрях малко по надолу. Той изобразява младеж, държащ съд за вино. Това навярно е Ганимед – виночерпецът на боговете - или поне така го видях аз. Още по надолу, в края на широка, права алея се белее павилионът на минералния извор Момина сълза. Водата идваща от него се използва за питейно лечение, предимно на стомашно-чревни заболявания.

Легендата разказва, че красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото й тяло, от очите й се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е пресъздадена във фонтана с голата девойка в центъра на града. Около минералния извор се намират останките от най-голямата римска баня, датираща от 4-ти век.

Подът и стените били от бял родопски мрамор. Имало е помещения за топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15 м на 5 м и дълбочина 1,40 м. В други, специални помещения, жреците извършвали лечебни процедури след къпането – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум – светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита вода. Топлата вода се ползвала и за отопление. Специални глинени тръби отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара. Интересен е и фактът, че император Диоклециан, чието име е носил градът, е въвел първите входни такси за баня в света!

След павилиона на извора Момина сълза на практика се излиза от античните крепостни стени. Отвъд тях се озовах в гориста местност и тръгнах по покрити с мъх стълби. Около мен цареше невероятна тишина, която беше прекъсната от нежно чуруликане. То идваше от малка червеношийка, кацнала точно над мен. По късно с учудване научих, че мястото се казва Славеев дол, което очевидно не е случайно. Тясната пътечка, по която продължих ме отведе до входа, на римска гробница. Тя обаче беше затворена.

Върнах се по същата пътечка и поех покрай крепостните стени. Макар и силно пострадали през вековете все още си личи колко внушителна е била крепостта. Не след дълго стигнах до един от символите на Хисаря – южната порта на древния град. Продължих да вървя покрай южната стена докато навлязох в другия очарователен градски парк – Орфеев дол. Тук сред клоните на едно дърво ме посрещна пъргава катеричка. Тя бързо се изгуби сред листата, а аз лутайки се из парка в топлия следобед, се озовах пред вратите на летния театър, построен в стила на античните амфитеатри. В парка сред разкошната зеленина се мержелееха колоните и части от неизменните и вечни крепостни стени. Живописни алейки отвеждаха до също толкова живописни ресторанти и китни заведения.

В източна посока се разпростира паркът Момина баня – кръстен на едноименния извор. И за него народното въображение е сътворило красива и тъжна легенда. Според нея дъщерята на местния управител обичала да се къпе в извора извън крепостните стени. Веднъж градът бил нападнат от врагове и портите на крепостната стена се затворили.


Болярската дъщеря и приятелките й останали при извора. За да не ги заловят в плен, предпочели да се удавят в топлия извор. Преданието говори, че оттогава всяка нощ девойката излиза от извора и в банята се чува плискане на вода. Днес изворът е ограден от красив павилион, който с вида си също помага на легендата да оживее.


Така протече моят ден сред изпълнените със спокойствие и хармония паркове на прекрасния курортен град Хисаря. Но само на няколко километра извън тях, в квартал Миромир, се намира един друг интересен обект, заслужаващ внимание – католическият храм „Св. Петър и Павел”. Жителите на Миромир масово приемат католицизма още в далечната 1646 г. Така Миромир става първото католическо селище в Южна България, в която официална религия е православието.

С годините тази вяра се наложила и се е смесила със обичаите на местното население, наследници на павликяните. Освен самия храм всичко в околностите говори за почитта към католицизма. Сред тези свидетелства са параклисът на Дева Мария и големият бял кръст. Този самотен стожер, издигащ се сред полето беше последното нещо, което видях, когато напуснах Хисаря и околностите му. И съм убеден, че сянката му дълго ме е закриляше по пътя към дома.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...