Facebook

Bulgaria
Начало > Стара Загора > Казанлък > Пресцентър - архив

Легенда за Тракийските царе

Георги Георгиев, VisitBulgaria.NET

Малко се знае за културата на траките, които първи са населявали българските земи. Сигурно е само едно, че тази култура си съперничи с наследството на древните елини, Египет, Рим, Персия и т.н. Разкопките извършени в Долината на тракийските царе, между градовете Карлово и Казанлък, само доказва това твърдение. Проучванията там дават поводи за много нови хипотези, теории и най-вече за възраждането на много легенди. Не зная, драги читателю, дали написаното по-долу е истина, надявам се историците да ми простят за някоя неточност, но ето каква легенда ми разказа вятърът, докато стоях на върха на една от могилите в Долината на тракийските царе.

Амадок стоеше на седлото на коня си, стискаше юздите и гледаше устремено надолу към долината, където се точеше траурната процесия. Слънцето залязваше отвъд склоновете на Хемус, а в небето се рееха орли, гарвани и лешояди, които вероятно предусещаха богато угощение. Краят на процесията не се виждаше, а в далечината се белееха дворците на големия град. Най-отпред вървяха жреците и благородниците, а най-отбраните от тях държаха носилката с тялото на мъртвия владетел. До нея тържествено облечен младеж водеше за поводите прекрасен, снежно бял кон, любимото животно на царя, което щеше да го преведе в отвъдното царство. Амадок се вгледа в чертите на младежа и сърцето му трепна. Те бяха едновременно строги и почти жестоки, като тези на мъртвия му баща, когото изпращаше и същевременно красиви и нежни, като на майка му, която навярно беше скрита в носилката, малко по назад. В това лице Амадок позна племенника си, а мъртвият владетел, комуто отдаваха последна почит, беше брат му, великият Севт ІІІ, царят на славното тракийско племе Одриси.

Бяха изминали 20 години откакто Амадок не беше стъпвал по тези земи и едва ли щеше да се върне, ако по цялата древна земя не се беше разнесла мълвата за смъртта на тракийския владетел. 20 години Амадок се скиташе като изгнаник, воюваше за чужди царе, видя незнайни земи. Би се редом с македонския завоевател Александър Велики, прекоси Персия, стигна до Индия, а после се сражава срещу Aлександровия пълководец Касандър. За тези 20 години Амадок беше забравил що е дом, тялото му се кали, а душата му закоравя на бойното поле. Живееше като наемник и разполагаше с живота си, сякаш е под наем. Неземна сила го пазеше жив, а самият той непрестанно предизвикваше смъртта. Но тя не дойде. Уплашила се беше от този суров, понякога празен, понякога изпълнен с ярост, понякога преливащ от тъга поглед, който сега беше устремен ту към мъртвото тяло, ту към покритата с коприна носилка. Никой от бойните другари на Амадок не знаеше какво мисли и какво чувства, дали знае що е страх, обич, страдание. Всички го познава като безразсъдно смел, безмилостен воин, но никога не проявяващ излишна жестокост. Само една странна тъга, изписана на лицето му, подсказваше, че Амадок притежава нещо човешко, нещо, което го свързва със света на смъртните.

Процесията стигна до входа гробницата. Главният жрец пое юздите на коня, потупа го нежно и после нанесе светкавичен удар с нож. Преданото животното не трепна. То беше усетило съдбата си, да следва своя владетел дори и отвъд смъртта. Кръвта му плисна на земята, жреците запалиха благоуханни треви, оплаквачките запяха, а знатни велможи потънаха в гробницата, като носеха огромни делви с вино и храна, сандъци с богатства и коприна. Великият владетел трябваше да има всичко необходимо за своето последно пътуване и да се появи в отвъдния свят с достолепие, присъщо на цар. Там той щеше да седне редом с предците си да се храни на трапезата на боговете, да изрежда подвизите и славните си дела, докато прелести девойки мият нозете и сресват косите му. Погребалните украшения нямаха край. Имаше изящно изработен златен венец, потири, маски, кани, изкусна статуя на Севт ІІІ и безброй още богатства, дело на всички прочути майстори в познатия тогава свят. Накрая жреците понесоха златотъканата постеля за саркофага на царя, а главният жрец започна да нарежда погребалните заклинания, които да достигнат до боговете. Тогава Амадок разпозна стрия жрец. Коварният слуга на боговете, който го лиши от щастие.

Жрецът беше учител и наставник на царските синове Севт и Амадок. Всички обичаха двете момчета, прощаваха им лудориите и ги насърчаваха в обучението им. Двамата братя постоянно се съревноваваха, но дружбата между тях беше истинска. Никога единият не оставяше другия в беда, никога не се предаваха и винаги се защитаваха взаимно. Писано беше по-големият, Севт, да наследи баща си, но всички знаеха, че Амадок ще му бъде най-верният сподвижник. Макар и по-малък Амадок беше по-будният, но и по-дръзкият. Точно тази дързост не харесваше жреца. Амадок не зачиташе решенията му, оспорваше волята на боговете и доказваше правотата си, както със силата на словото, така и с бойните си умения. По всичко личеше че Амадок ще стане велик воин и ловец, а боговете закриляха и насърчаваха този самоуверен младеж. Затова и с годините жрецът го намрази. Всеки малък триумф на Амадок събуждаше голяма ярост у жреца и той реши да му навреди.

Братята растяха и не подозираха коварството на жреца. Впускаха се в битки и винаги се връщаха като победители, а в царството нямаше девойка, която да не въздиша по тях. Когато навършиха пълнолетие им предстоеше да ги посветят в мистериите, които да ги превърнат в мъже. Една сутрин жрецът ги поведе високо в планината, до голямата пещера, домът на Великата Богиня Майка. Мистериите бяха опасни и много младежи не се връщаха от пещерата. Но Севт и Амадок нямаха търпение да изпълнят ритуала и дори се забавляваха. Само жрецът мълчеше и обмисляше нещо. Когато стигнаха до входа на пещерата ги съблече и ги пуснаха вътре. Младежите трябваше сами да стигнат до голямата зала. Пипнешком в мрака се провираха през тесните галерии и накрая се озоваха в залата, която беше осветена от факли, а в нея танцуваха жриците на Великата Богиня Майка. Жрецът ги поведе по тесен мост, през дълбока пропаст и ги завърза за два стълба. После намаза телата им със странна смес, изрече незнайни заклинания, върна се по моста, изтегли го и седна на трона в средата на залата. Тогава музикантите засвириха бясно, жриците изпаднаха в транс, а от пропастта изпълзяха, скорпиони, змии, гущери и всякакви отвратителни гадини. Това беше изпитанието, за двамата братя. Те трябваше да преодолеят целувката на смъртта, а лукавият жрец беше преценил всичко. Тялото на Севт той намаза с мехлем, който отблъсква насекомите и влечугите, а тялото на Амадок с такъв, който ги привлича. По дребните гадини веднага го полазиха, но за учудване на жреца не го жилиха. Накрая обаче се появи огромна змия, която стремително се насочи към Амадок. Уви се около крака и тялото му и опря раздвоения си език в лицето му. Той беше вързан и не можеше да се защитава. Влечугото отвори страшната си уста и зъбите му, от които се процеждаше отрова, блеснаха на светлината на факлите. Тогава главната жрица, прелестна млада девойка, дъщерята на жреца, хвърли факлата си към змията. Огънят опърли лицето на Амадок и изплаши змията, която веднага се спусна и се върна в недрата, от които беше дошла. Жрецът скочи, хвърли гневен поглед към дъщеря си, но нямаше смисъл. Тя с облекчение гледаше Амадок, чието силно тяло дори и не трепна. Само очите му трескаво следяха прекрасната девойка. Но в погледа му не се четеше благодарност, а по скоро спонтанен копнеж по момичето. Нейната красота не убягна и от очите на Севт.

От този ден нататък двамата братя не спяха, спряха да бродят заедно в горите, изгубиха интерес към битките и всеки ден ходеха по отделно в храма на Великата Богиня Майка. Издебваха младата жрица и говореха с нея. Със Севт тя се държеше почтително, както подобава към бъдещ владетел, но щом дойдеше Амадок, сърцето й трепваше и с мъка се разделяше с него, за да върши религиозните си задължения. Веднъж двамата братя се върнаха след голяма битка и донесоха много богатства и плячка. Посрещнаха ги тържествено в града, а главната жрица ги наметна с алени мантии и им сложи лаврови венци. Но когато обгърна тялото на Амадок с плаща, устните й едва забележимо докоснаха неговите. Само Севт и жреца видяха това.

Дойде време царските синове да си изберат невяста. Тогава стана най-сташното – и двамата пожелаха първата жрица на Великата Богиня Майка. И двамата бяха достойни да я притежават, затова всичко трябваше да се реше в двубой. В уречения ден двамата братя стояха един срещу друг на арената. Жрецът им поднесе по кана с вино и обяви началото на битката. Във виното на Амадок обаче, жрецът беше сложил упойваща билка. Битката беше дълга и по всичко изглеждаше, че Амадок ще бъде победител, но изведнъж погледът му се замъгли и движенията му се забавиха. Той изтърва оръжието и падна на земята. Всички скочиха на крака, а красивата жрица с мъка гледаше братоубийствената схватка. Севт вдигна меча си, но не можа да замахне. Хвърли го и пощади брат си. На следващия ден Амадок изчезна и до този ден никой не чу за него.

Погребението беше свършило и Амадок се спусна по склона на планината към величествения Севтополис. Влезе в града и се отправи към двореца. Там, щом произнесе името си, веднага го пуснаха в тронната зала, където имаше угощение в чест на мъртвия цар. Когато влезе, двама души скочиха на крака. Старият жрец се сви до стената от страх, а царицата се спусна към него и се спря на няколко крачки. Някогашната прелестна и ефирна жрица беше все още ослепително красива жена със запазена фигура и огнени очи, от които се стичаха сълзи. Тя гледаше към Амадок и зад посивелите коси и набразденото от скиталческия живот лице, с лекота откри същият смел и красив младеж, който не трепна пред страшната змия в пещерата. Но всички се овладяха, жрецът пристъпи към Амадок и бащински го покани на трапезата, а племенникът му, бъдещият цар, почтително му се поклони.

Угощението приключи, всички се разотидоха, жрецът хвана под ръка престолонаследника, даде му чаша с вино и излязоха, а царицата и Амадок останаха сами. Дълго не знаеха какво да си кажат, а накрая той просто я прегърна и останаха така за дълго време. Но в един момент в залата се втурна племенникът му и с пиянски крясъци го прониза. Само за една вечер подлият жрец свърши това, за което цял живот мечтаеше. Той беше убедил младия цар, че чичо му идва да му отнеме царството и да се ожени за майка му.

Амадок се свлече на земята и погледната племенника си в очите. Спомни си последната нощ, преди да напусне родината си, преди 20 години. След като се скри от позорната загуба той отиде в храма на Богинята Майка. Там видя билките и отварите на жреца и се досети, за неговата измяна. Обезумял от гняв Амадок реши да го убие, но после се успокои. Изчака да падне нощта, прескочи оградите на храма и се изкачи до покоите на първата жрица. Тя стоеше там сама и го очакваше. Амадок гледаше племенника си в очите. Това не бяха очите на Севт – това бяха очите на Амадок.

Днес драги читателю, долината на тракийските царе е все още там, между планините Хемус (Стара планина) и Средна гора. Древният град Севтополис лежи на дъното на язовир „Копринка” до Казанлък а гробницата на Севт ІІІ беше открита скоро в могилата „Голяма Косматка”. От там археолозите извадиха безценни богатства, сред които, златният венец, златната маска и изящната скулптура на царя. А Амадок, за него никой не знае. Навярно е бил погребан в някоя от могилите наоколо и се пренесъл в отвъдния свят. Сега седи редом със знатния си брат и заедно с него се храни от трапезата на боговете, а прелестни девойки мият нозете и сресват косите им. Само понякога в ранните летни утрини те виждат как, сред вдигащата се мъгла в долината, бродят прелестна, но много тъжна тракийска жрица и нейния баща – подлият и лукав жрец.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...