Пауталия, Велбъжд, Кюстендил – разходка в историята

Георги Георгиев

Сред китната и плодородна долина, в подножието на красивата и непокътната планина Осогово, се простира един от красивите български градове с хилядолетна история – Кюстендил. В античността е известен като Пауталия, в ранното средновековие като Велбъжд и накрая Кюстендил, кръстен на местния феодал, Константин Драгаш. От София до града се стига бързо, за около час, а пътят до там е също толкова приятен и живописен.

Не съм бил друг път в Кюстендил, но мога да кажа, че в средата на пролетта, тoй е очарователен. Цялата долина е обагрена в наситен и свеж зелен цвят, сред който се открояват розовите и бели цветчета на овощните дървета. Известно е, че Кюстендил е древен град с богата история, но това се усеща най-добре, когато се изправите пред някоя от хилядолетните останки. Затова и аз, още преди да се настаня в хотела, използвах сутрешната прохлада и се изкачих до парк Хисарлъка, където се намира средновековната крепост. Самият парк е едно много приятно място, със запазената си природа и малки уютни ресторантчета. Разположен е непосредствено над града в ниските разклонения на Осогово. Най-много обаче ме впечатли симпатичният детски кът, чиито съоръжения привличаха и възрастните любители на отдиха сред природата.

След като обстойно разгледах всичко и се поразходих сред древните руини на крепостта, прохладният бриз и веселият птичи хор, вече окончателно ме бяха заредили с положителна енергия и аз се спуснах към града в очакване на още приятни изживявания. Естествено не останах разочарован.

По принцип не съм привърженик на организирани разходки из забележителности, и постоянното присъствие на екскурзовод, но в случая горещо препоръчвам на всеки, решил да посети Кюстендил да се обърнат към историческия музей. Лично аз се озовах в него донякъде случайно, докато се разхождах по главната улица в града. Когато обаче влязох там бях изключително учтиво посрещнат, а вниманието, отредено ми, като репортер към туристическа медия, ме впечатли. Веднага с мен потегли представителка на музея, която ме разведе из емблематичните за града места.

Обиколката започна от зала „Асклепий”. В нея е уредена археологическа експозиция с оръдия на труда, битови предмети и оръжия от различни епохи, намерени в региона. От там бях отведен до църквата „Св. Георги” в квартал „Колуша” – един от шедьоврите на средновековно архитектурно и художествено майсторство. По време на турското робство сградата е разрушена до основите на сводовете, но стенописите в ниската част са оцелели. Те датират от 10 – 11 век и дават важна информация за развитието на средновековната живопис в България. Храмът е възстановен през 1878-1880 г.

Отново в квартал „Колуша” се намира „Емфиеджиевата” къща, в която е уредена етнографска експозиция. Изложбата показва бита и начина на живот на заможните кюстендилци от края на 19 век, а всички предмети там са принадлежал на богати кюстендилски родове. Този дом е бил и лична квартира на началника на руския отряд разквартируван в Кюстендил по време на Руско – Турската Освободителна Война.

От „Емфиеджиевата” къща отидохме до къщата музей „Ильо воевода”, която за мое огромно съжаление беше затворена. Разбира се моята водачка ми разказа за собственика на този дом. Ильо Марков, известен като Ильо воевода е един от най-бележитите дейци на българското национално-освободително движение. Именно по негова инициатива руското командване изпраща освободителен отряд в града по време на войната. Заради това тук е уредена експозицията “Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край”, която проследява борбите на българското население от 15 век до Освобождението.

Другата забележителна къща музей е тази на Димитър Пешев в центъра на града. Всъщност домът на бележития български политик отдавна не съществува, а настоящата сграда е точно негово копие, но на различно място. В музея са изложени вещи на Димитър Пешев и други експонати, свързани с живота и работата му. Но по-важна е личността на Димитър Пешев, който, като заместник-председател на народното събрание през 1943 г., изготвя писмо, подписано от 43 депутати. С него българските евреи са спасени от Холокоста.

Близо до къщата на Димитър Пешев се намира художествената галерия „Владимир Димитров майстора”. Тук могат да се видят платна и произведения на великия български художник, както и на други кюстендилски творци. Пред галерията се разделих с моя екскурзовод и тя учтиво ме упъти за по нататъшната ми обиколка.

Поех в оказаната посока и се озовах на самия център на града. Той представлява уникална смесица от антични руини, средновековни паметници и символи на християнството и исляма. Лично за мен най-впечатляващ беше Асклепионът на Пауталия, наричан още „Римските терми”. Макар че днес е останала малка част от този внушителен храм и водолечебница, очевидно е, че е бил грандиозно по мащабите си съоръжение (3500 м2), с отоплителна система, водопроводни канали и архитектурни фрагменти, което свидетелства за строителния гений на древните хора.

До термите се издига средновековната отбранителна кула - „Пирковата кула”, висока 15 м. Предполага се, че е изградена през 14 - 15 век. Кулата дава точна представа за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд. Отново в центъра на града са православните храмове „Св. Мина” и църквата „Успение Богородично”, която е включена в списъка на ЮНЕСКО. Джамията „Ахмед бей” от своя страна е свидетелство за османското присъствие по тези земи. Днес в нея се организират различни по вид и тематика изложби.

Разбира се Кюстендил не е само богата история и култура, и невероятна природа, но също и чудесен град с оживен парк и много заведения. Горещо препоръчвам на всеки някоя от механите в Кюстендил, в които, освен че ще похапнете вкусно, ще си починете от дългата, изпълнена с емоции разходка във времето и пространството през Пауталия, Велбъжд и Кюстендил.