Сърдечен поздрав от Момчиловци - сърцето на Родопите

Георги Георгиев

Карам от Пампорово към Смолян, по средата на пътя съм, почти в края на прохода „Рожен”, в малкото селце Соколовци, когато виждам табелата за Момчиловци. Завивам наляво и започвам да се изкачвам към селото. Слънчевите лъчи пробягват през предното стъкло на автомобила ми а на огледалото виси мартеничка, която се поклаща от неравностите по пътя. Първият ден на месец март е и поредният от моето пътешествие в Родопите, а целта ми днес е село Момчиловци.

Не зная какво да очаквам. Никога не съм бил тук, но зная със сигурност, че ще бъде красиво. А и времето сякаш е по поръчка, макар и отчасти да съжалявам, че няма сняг, за да видя в действие сноуборд центъра, с който се слави селото. Както и да е. С изкачването към Момчиловци възхищението ми от красотата и обаянието на местността нарастват. След около 5 минути стигам до табелата „Момчиловци”, от която ме приветства родопчанка в носия и с погача в ръка. Следва завой и на излизане от него, на едно възвишение се издига първата сграда от селото. Всъщност не зная дали това е къща или планинска кошара, с каквито местността изобилства. Веднага след възвишението се показва и самото село с големите си, амфитеатрално разположени, бели къщи. Както научавам по късно, Момчиловци е едно от големите родопски села с повече от 550 къщи, разположени на над 1000 м надморска височина.

Стигам до центъра и паркирам колата си пред общината и местното читалище „Светлина”, основано през 1925 г. Срещу него е черквата „Св.св. Константин и Елена”, построена през 1836 г. До храма за мое учудване е историческият музей, но се оказва че наличието му е съвсем логично, защото в района са намерени множество археологически находки. А и да не забравяме, че планината Родопи е земята на Орфей и легендарния воевода Момчил юнак, чието име носи селото.

Оставям колата и тръгвам пеша, за да почувствам по-добре очарованието на това място, което никак не е трудно. Пролетното слънце огрява склоновете и се отразява от белия сняг, който се е задържал на по-високите места. Ослепителни са и къщите в селото. Почти всички са големи бели и красиви, построени от прословутите родопски дюлгери, мнозина от тях - родом от Момчиловци. Човек лесно би се объркал, че селището е на не повече от 50 години, но тук там се вижда стара дървена постройка с кирпичена основа или масивна сграда от дялан камък с малки прозорчета, които по-скоро приличат на отбранителни кули.

Те ни връщат далеч, много далеч, назад във времето когато е основано селото. Според местните хора това е станало преди около 500 години, когато хората от смолянския квартал „Райково” са избягали в планината, за да запазят вярата и обичаите си от османските нашественици. И те наистина успели. През вековете Момчиловци се е запазило като чисто българско село с непокътнати обичаи и нрави, което днес е готово да посрещне радушно всеки, решил да посети прекрасния регион и гостоприемните му жители. Почти всяка къща там разполага със стаи за гости и уютна механа, в която се предлагат вкусни домашни гозби и гъсто червено вино. Искрено съжалих, че този път нямам възможност да нощувам в селото, но за в бъдеще това със сигурност ще се промени.

Силно ме изкушават скалите над селото, известни като Момчилов рид. След около едночасово катерене и лутане из неизвестни за мен пътечки аз се озовавам върху тях, капнал от умора, но напълно удовлетворен от постигнатото и най-вече от завладяващата гледка. Отдолу селото се разкрива като на длан, в далечината се редуват поляни, планински кошари, зелени иглолистни гори, а насреща са връх Снежанка и телевизионната кула. Още преди да дойда в Момчиловци знаех, че тук има добре развит център за целогодишен туризъм и сега вече разбирам защо, а славата му е напълно заслужена.

Скалите наоколо предлагат чудесни условия за скално катерене, през зимата тук е любимо място за скиори и сноубордисти, които искат да са далеч от претъпканите писти на големите курорти, а Родопите по традиция са рай за любителите на планинското колоездене в стиловете крос кънтри и фрийрайд. Безбройни са и туристическите пътеки, които ще ви отведат до незабравими места, навярно в древността обитавани от нимфи и горски духове.

Магнетизмът на целия район е подсилен и от 24-те параклиса около Момчиловци. Всеки от тях е посветен на някой от светиите и чествайки неговия ден, местните хора организират големи събори. Пред параклиса „Св. Димитър” съм, когато усещам, че вече е привечер и колкото и да не искам трябва да напусна това прекрасно място. Запалвам колата и потеглям, а с мен към залеза отлита и ято птици.