Facebook

Bulgaria
Начало > Бургас > Несебър > Пресцентър - архив

Когато слънцето над Несебър залязва

Георги Георгиев

Сред многобройните курорти по Българското Черноморие има няколко, които са емблематични за България. Може би най-известният от тях е Несебър със стария си град, вятърната мелница, веселите влакчета, които непрестанно сноват между Несебър и Слънчев Бряг, останките от антични и средновековни времена, тесните улички с неповторимите стари къщи, и сергиите с морски сувенири.

Старият Несебър е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Градът е дълъг само 850 и широк 350 м, но на тази малка площ има безброй паметници на културата. Според преданията тук е имало 40 църкви, а днес са регистрирани около 26. Но културното наследство е само малка част от очарованието му. Тук всяка малка уличка, всяка стара къща с дървени чардаци и всеки хилядолетен камък имат своята история и допринасят за неповторимата атмосфера на града. Бил съм в Несебър няколко пъти. Посещавал съм го в разгара на летния сезон, както и през зимата, и мога да кажа, че това място е уникално по всяко време на годината. Без значение дали се мотая сам по безлюдните улици или съм заобиколен от безбройните туристи, тук винаги е интересно и вълнуващо.

За последно посетих Несебър в началото на месец юли и за пореден път бях очарован. Отново извървях любимия си маршрут от парка в новия град през тясната алея, която свързва стария и новия Несебър. Лично за мен тази разходка е нещо като вечерен ритуал, който изпълнявам с благовение пред приказното място.

И този път всичко започна от пейката в парка, за който вече споменах. Там прекарах няколко минути в съзерцание на стария град, облян от светлината на залязващото слънце. На преден план се издигаха крилата на вятърната мелница, около която винаги се трупат хора. От другата страна на алеята, от морето, се извисяваше статуята на древния рибар. Вятърът поклащаше мачтите на акостиралите в пристанището яхти и през няколко минути глас на стар моряк съобщаваше по мегафона разписанието на редовните курсове на корабчетата, пътуващи от Несебър до Свети Влас.

Станах от пейката и потеглих към стария град. Най-хубавата част от пътя до там е самият път. Алеята е дълга около 500 м и е едно от най-приятните места по-които съм се разхождал. Вятърната мелница беше първият, неизменен посрещач, събуждащ Дон Кихотовски настроения. От другата страна на залива се виждаха безкрайната плажна ивица на Слънчев Бряг и луксозните хотели на Слънчев Бряг и Свети Влас. Но не хотелите ме вълнуваха в този момент, а момче и момиче, които се влизаха в морето.
Макар и да не съм сантиментален, тази двойка идеално допълваше романтичния образ, който притежава Несебър. Изкуших се да навляза в личното им пространство и да им направя няколко снимки, докато се забавляваха във водата. Снимайки ги, стигнах до входа на Стария Несебър. Останките от западната порта на средновековния град и до ден днешен будят страхопочитание. По тях ясно си проличава, че античният Месамбрия и средновековният Месемврия (по-късно Несебър), е бил внушителен и прекрасен за времето си град, запазил духа си до днес. Когато прекрачих портата, градът ме прие в обятията си.

Навсякъде сновяха туристи, минаваха от сергия на сергия, спираха се, снимаха се, продължаваха или сядаха в някое от заведенията. Аз буквално се лутах из уличките, сякаш бях там за първи път. Разглеждах и снимах, когато иззад гърба си чух „ехо”. Обърнах се и видях момичето, което бях снимал в морето. Не зная дали беше случайно или намеса на съдбата, но се оказа, че носеше морското име Марина. Формалното запознанство бързо премина в приятелски разговор. Освен, че беше доста привлекателна, тя беше и от един друг град, който аз много харесвам - Казанлък. След като си поговорихме за Казанлък и Несебър, за общи познати, които се оказа, че имаме, си разменихме координатите и й обещах да й изпратя снимките. Разделихме с идеята, че ще се срещнем отново, този път в нейния град. Не можех да не се съжаля при мисълта, че момчето с нея вероятно беше приятелят й, но все пак съдбата си знае работата, а и поканата за Казанлък не беше за изпускане.

Оставих „морското момиче” на по-заден план в мислите си, и продължих с несебърската обиколка. Както си вървях сред тълпата, изведнъж се озовах на безлюдна тясна уличка, а небето едва се виждаше над покривите на старите, дървени, къщи. Мисля, че тук получих своя „миг безвремие” и осъзнах защо обичам градчето. Само на няколко метра от тълпата и глъчката има местенца, на които си винаги за първи път, където властва тишината и времето е спряло. Не зная дали може да се опише, но магията на времето със сигурност витае над Несебър. Потеглих обратно през заобиколните и централните улички. Всичко беше интересно и вълнуващо. От едната ми страна художничка скицираше бърз портрет, по-надолу тъжен мим забавляваше минувачите, а на няколко метра от морето русоляв малчуган с акордеон възпяваше вълните. Спомних си слогана на един рекламен фестивал „Колкото повече виждаш, толкова повече идеи ще имаш”. Несебър определено ще обогати всеки.

Преди да си тръгна окончателно, посветих няколко кадъра на залязващото, над морския град, слънце и заедно с него продължих по алеята. Изпратиха ме статуята на древния рибар, нежното плискане на вълните и погледът на момиче, в чиито коси се къпеше слънцето. Излишно е да споменавам, че на следващата вечер се върнах.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...