Минало и настояще в Панагюрище

Георги Георгиев, VisitBulgaria.NET

В полите на Средна гора се гуши китно, малко градче на име Панагюрище, което с право си извоювало името – градът на Априлското въстание. Макар и малък, той оставя велика диря в българската история. Тук пламва искрата на въстанието. На 13 Април 1876 в местността Оборище, недалеч от Панагюрище, е свикано Първото Народно събрание и е обявено началото на Априлското въстание, което макар и жестоко потушено се превръща в жертвения път към свободата на България.

Има множество безмълвни или явни свидетелства за славните събития, произтекли в Панагюрище. Беше ранно сутринта, когато пристигнах и ме обзе това усещане за спокойствие, присъщо на такива малки, уютни градчета. Паркирах пред църквата „Свети Георги”. Тя е построена през 1856 г., но по време на въстанието е опожарена. Църквата се смята за катедрален храм и дълго време е била сред най големите православни храмове. Историческият музей е недалеч от светата обител. Той включва архитектурен ансамбъл от Възраждането, типичните панагюрски цветни градини и няколко изложбени зали. Залата посветена на април 1876 г. е реновирана през 2001 г. Към музея има също и природонаучна експозиция.

Няколко възрожденски къщи са обявени за паметници на културата. Най-значимата от тях е родният дом на Райна Княгиня – една почти митична личност. В навечерието на Априлското въстание един от водачите му - Георги Бенковски помолил Райна Поп Георгиева да ушие знамето на въстанието. Така се ражда символът на свободата – зелено знаме с гордо изправен лъв и надпис „Свобода или Смърт”. Но това е само част от подвига на младата девойка. Когато бунтът започва тя заявява, че щом е ушила знамето лично, то и лично тя трябва да го носи. Така Райна Поп Георгиева става знаменосец на легендарната Хвърковата чета на Бенковски. Щом възседнала коня, редом с воеводата Бенковски и грабнала знамето, народът наоколо възкликнал „Да живеят княз Бенковски и Райна Княгиня”. По този начин Райна Поп Георгиева се превръща в княгинята на българската свобода. В хода на въстанието тя е арестувана от турската полиция, но по късно е освободена с помощта на журналистите Джон Макгахан, Юджийн Скайлър и княз Церелев.

Тутевата и Лековата къщи се намират на малко площадче недалеч от църквата „Свети Георги”. От Тутевата къща потеглят въстаниците на своя славен поход. Тук един от лидерите, Панайот Волов, казва „Напред братя, по скоро отворете портите! Нека паднем първи жертви за свободата!”. Панайот Волов умира на 26 май 1876 г., 30 дни след като изрича тези съдбоносни думи. Неговата чета е предадена на турските власти в опит да избягат в Румъния. За да се спасят от полицията те се мъчат да преминат през придошлите води на река Янтра край Бяла, но се давят.

Лековата къща е точно до Тутевата. Тя е забележителен паметник на възрожденската архитектура. В нея е отсядал Апостолът на свободата, Васил Левски, когато е основавал революционния комитет в Панагюрище.

Дудевата, Джуновата, Дриновата и Хаджи Димитровата къщи също са много значими паметници на културата. В тях са уредени етнографски и занаятчийски експозиции.

Напуснах възрожденския комплекс и се отправих към центъра на града. Не се изненадах, когато видях подредената главна улица с цветни градини, уютни заведения, административни и търговски сгради. Такива чисти и спретнати улици са типични за градчетата в долините на Средна гора и Стара планина. Зелената сграда на читалище „Виделина” веднага привлече вниманието ми. Скоро след като е открито, то се превръща в сериозен културно просветен център. Точно до читалището, в края на площад „20 Април”, започват стъпалата, водещи до мемориалния комплекс „Априлци”, построен през 1976 г. – 100 години след Априлската епопея. От ляво на стълбите, като безмълвен пазител над града, се издига църквата „Света Богородица”. И тази църква е била изгорена по време на въстанието но е възстановена след Освобождението. Днес храмът е прекрасен паметник на православието, спасило българите в тъмните векове на робството.

Накрая мога да кажа, че Панагюрище е чудесен град, който е съхранил спомена за българския героизъм и саможертва. Има множество забележителности заобиколени от неповторима атмосфера. Тя може да се усети най-добре, като се изкачат стълбите до комплекс „Априлци”. Тогава градът, църквата и планините се разпрострат пред погледа, а в същото време лекият ветрец нашепва нещо нежно на камбанарията. Хората спокойно се разхождат по площада и гордо се оглеждат из техния малък град, който изиграва голяма роля в историята.