1-ви март, празникът на пролетта

Георги Георгиев

Ако някоя сутрин излезете от вкъщи и всички хора около вас са усмихнати, и са окичени с весели червено – бели пискюлчета, то значи тази сутрин е 1-ви март или Първа пролет, а вие си мислите за поне 20 човека, на които днес трябва да подарите мартеничка. Да намерите такава не е никак трудно, защото тротоарите по улиците са пълни със сергии, отрупани със пъстроцветните амулети за здраве и щастие. Трудното е да вземете решение, коя точно мартеничка е най – подходяща сред всички тези красиви и жизнерадостни украшения.

И ето вече сте купили две дузини мартенички, положителното ви настроение се е покачило двойно и продължавате по пътя си. Срещу вас красиво момиче с червено палтенце прегръща младеж с бяло яке, целуват се и бързо си разменят мартенички, а вие поглеждате към червените и белите конци, правите аналогията с двамата влюбени, облечени в червено и бяло, и се замисляте, откъде идва този обичай, какъв е смисълът му, колко ли легенди и предания има за него? Защо 1 март, защо точно червено и бяло?

Истината е, че корените на този празник са много по – дълбоки, отколкото можете да си представите и е обвързан с много повече символи, легенди и предания, отколкото общите поверия за здраве и сполука. Повечето от тях датират от езическите времена. Червеното е символ на женското начало, здравето, зачеването и раждането, а бялото от своя страна е мъжкото начало, силата и светлината. С тази неизменна комбинация между мъжа и жената, която всъщност движи света, българският фолклор отбелязва настъпването на пролетта, новото начало, извор на доброто. Затова и в мартеничката се вплитат бялото и червеното така, както се вплитат мъжа и жената, за да създадат нещо ново и добро.

Най – конкретните легенди за произхода на матреницата са свързани със създаването на България и прабългарите. Едната гласи, че след люта битка в която загинал самият хан, българите все пак победили и изпратили на своите близки гълъб с вързан на него бял конец – знак за победа. Вражеска стрела обаче ранила гълъба и неговата кръв обагрила конеца в червено, докато стигне до селището. Жреците разтълкували това като знак, че битката е спечелена, но с много пролята кръв. Другата легенда разказва, че след победата над византийците хан Аспарух трябвало да благодари на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче копър, който тогава не растял по нашите земи. Отчаял се ханът и в този момент на рамото му кацнала малка лястовичка, пратена от сестрата му. В човката си тя носела стръкче от билката, вързана с червен и бял конец. Ханът се зарадвал, народът бил щастлив и от тогава всички започнали да носят червен и бял конец за здраве и сполука. Навярно затова и днес на поздравителните картички за 1-ви март има нарисувана лястовичка.

Не по – малко интересен е и приказният образ, който народът е придал на целия месец март. Това всъщност е баба Марта, възрастна жена с много непостоянен характер. Тя има власт над времето и в зависимост от настроението й то е ту хубаво и слънчево, ту лошо, с виелици и снегове. Не е лесно да се угоди на капризната старица, но от незапомнени времена се знае, че тя обича да вижда само млади и красиви хора и се сърди, ако види човек без мартеница. Затова на 1-ви март старите хора трябва да си стоят вкъщи и всички трябва да закичат червен и бял конец, които се свалят щом видим първия щъркел или първото раззеленено дръвче.

И докато си вървите в това щастливо утро, навярно някоя птичка ви е разказала за 1-ви март, за древните българи, за непостоянната баба Марта, за народните герои – белият Пижо и червената Пенда и сигурно ще ви разказва още безброй интересни легенди и предания, но вие вече не я слушате, защото сте срещнали човекът на който ще подарите първата мартеничка. И кой знае, може би тази среща е началото на нещо ново и добро.