Facebook

Bulgaria

Екстремно колоездене в Сопот

Георги Георгиев

Настъпването на пролетта е и началото на новия колоездачен стадион. Много от планинските велосипедисти в София, включително и аз, сглобиха нови и по–добри велосипеди през зимата и вече е крайно време те да бъдат тествани някъде другаде, освен на Витоша. В събота вечерта след като бяхме направили около 10 спускания над Драгалевци, момчетата от един от водещите отбори по планинско колоездене в България ме поканиха да отида с тях в Сопот на следващия ден. Мястото беше избрано не само заради това, че там в началото на месец май ще се проведе голямо състезание, а и защото Сопот е прекрасно място за спускане и фрийраид. Боже, само ако знаех какво ме очаква на следващия ден, щях да напиша завещанието си още в момента, в който обсъдихме пътуването.

Рано в слънчевата неделна утрин натоварихме колелетата и екипировката и потеглихме към Сопот с два автомобила. Градът е разположен в подножието на Стара планина на около 200 км от София. Купонът започна още в самото начало. Знаете как е: млади мъже, твърда музика, груб език, мръсни вицове и разбира се най-обсъжданите теми – колелета, автомобили и жени. Какво друго му трябва на един планински велосипедист. И докато минавахме през малките градчета и селца хората зяпаха нас и велосипедите ни и навярно си казваха „луда работа”.

След близо 2 часа бяхме пред лифт станцията в Сопот. Разтоварихме велосипедите и се екипираме. След като сложихме всички протектори и заприличахме на Робокоп, се качихме на лифта. Когато стигнахме върха започнах да осъзнахме за какво става въпрос. Стръмен релеф, остри камъни и кой знае още какво. Решихме да караме по трасето на бъдещото състезание, което все още се подготвя съвместно от българи и руснаци. Погледнахме се многозначително, пожелахме си късмет и се спуснахме надолу. В началото трасето беше нормално, почти лесно, но само след първите няколко плавни извивки и приятни виражи скоростта се увеличи неимоверно, завоите станаха остри а вместо пътека имаше само камъни. Почти веднага двама от нас спукаха гума. Залепихме ги набързо и продължихме. По нататък стана брутално. Малък пад, след него по-голям, камъни, платформа за скок, около 3 метра във въздуха, остър десен завой, веднага след него остър ляв… „Здравей дръвче, обичам те”. Спътниците ми ме изчакаха докато изпълзя от храстите и тъкмо продължихме, когато едно от момчетата напред изгуби контрол над велосипеда. Последствията са ясни, колелото полетя в една посока, ездачът в друга и се срещнаха отново някъде там долу, след доста търкаляне. За щастие нямаше никакви сериозни последствия и за двамата. Трудно ми е да опиша какво се случи след това. Мога само да кажа, че това едно от най трудните трасета, по които съм карал с всичките му малки и по-големи падове, свличащи се камъни, стръмни участъци и остри завои. Просто бях очарован. Само тези които се занимават с подобен спорт могат да разберат за какво говоря, а в главата ми през цялото време се въртеше песничката на Pixies „Where is my mind” (Къде ми е умът).

По средата на спускането срещнахме друг колоездач. Оказа се, че той е руснак и е сред организаторите на състезанието и строителите на трасето. Той стана наш водач до края на спускането и впечатли всички ни с невероятните си умения и техничност. Когато стигнахме до лифт станцията си поговорихме с руския ни колега. Разбрахме, че е бил шампион по спускане в Русия, занимава с този спорт от 16 години и сега е на 38. Знаех, че на състезанието ще има много състезатели от Русия и мога само да си представям как ще карат по младите му сънародници. А и всеизвестен факт в маунтинбайк средите е, че руските състезатели са много добри. Последва второ спускаме под водачеството на новия ни приятел, но този път по друга пътека, която се оказа не по-малко екстремна.

Накрая стигнахме пред лифт станцията, където свалихме екипировката си и натоварихме колелетата в колите, като благодаряхме на всички богове в небесата, че сме живи и ни няма нищо. Бяхме, мръсни, потни, жадни, гладни и естествено безкрайно щастливи. Отидохме до една механа, където си починахме заслужено и похапнахме обилно. През това време обсъждахме трасето, идващото състезание, необходимостта от медицински екипи и разбира се си говорихме за колелета, автомобили и жени.

Късно вечерта пристигнахме в София. Разделихме се и съм сигурен, че всеки от нас с нетърпение очаква следващите почивни дни и следващото приключение. Също така с нетърпение очакваме началото на месец май и състезанието в Сопот, което ще е изключително забавно. Ще има много участници от България, Русия, Румъния, Сърбия, Великобритания и т.н. Аз също ще участвам, а моята награда ще бъде да стигна жив и здрав до финала.

Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...