Facebook

Bulgaria
Начало > Ловеч > Рибарица > Пресцентър - архив

Ловна история от Рибарица

Георги Георгиев, VisitBulgaria.NET

„...Ти глътна ли ракийка, а? Ей на глътни, глътни! Три прасета днеска. Ти си ни на късмет. На откриването на сезона ударихме едно и чак днеска три. А лани ни едно не отсреляхме. То и четвърто имаше. Карата го удари, ама избяга и сега кучетата го търсят. Ей ги, чуваш ли ги. Отатък дола трябва да са. Утре ще го приберем”. Така ми говореше висок, слаб, възрастен мъж с овехтяла зелена куртка и смачкано кепе. Той стоеше до три огромни диви прасета с пушка в ръка и тъмносив, ловджийски пес покорно клечеше до него. „Ей на пийни, пийни!” продължи старият авджия и ми връчи шишенце с ароматна ракия. Отпих от него и го подадох на дуг човек с камуфлажни дрехи. Това се случи преди месец, когато случайно срещнах ловната дружинка от Рибарица. Бях на кратка почивка в известния планински курорт в Тетевенския балкан.

„...Ти какво викаш, дядо ти и той ловджия е бил, а ти не си ли заразен по тая краста? Голяма тръпка е да знаеш. Как се казваше дядо ти?...Aаа, Георги. И аз съм Георги. А ти на него ли си кръстен? Ееех точно така трябва. Ах че ми е драго тъй, като срещна адаш. Ти глътна ли ракийка? Ей на глътни, глътни!”, довърши ловецът, след което стана и се присъедини към останалите. Те бяха дванайсет човека на различна възраст, обединени от една обща страст – ловът. Един от тях набързо стъкми огъня, а другите започнаха да точат ножовете си в трескава подготовка за разпределяне на плячката.

Без да губят време, те се разделиха на групи и започнаха да обработват дивеча. Вършеха това умело и с опит, а междувременно всеки едн от тях идваше при мен и ми говореше за себе си, за ловните си подвизи или пък за преживяванията на цялата дружинка. Подмятаха си приятелски шеги, предизвикваха се един друг, а през това време втора бутилчица с ракия започна да обикаля от ръка на ръка и да внася допълнителен уют и топлина в атмосферата. Като дете бях слушал много ловни истории от дядо ми и приключенията на ловците винаги са ми били интересни. Затова бях много щастлив да прекарам този ден с ловната дружинка от Рибарица.

Докато си говорих със старшия на дружинката, се разнесе кучешки лай. Всички наостриха уши, а той доволно потри ръце и каза: „Ето ги, надушиха следата на четвъртото прасе. То беше най-голямо. Утре ще го намерим.” После се обърна към мен с голямото си червендалесто лице и с широка усмивка рече: „А ти, следващия път като си в Рибарица, направо у дома ще дойдеш. С нас два дена на лов ще обикаляш и ще снимаш. До мен на пусия ще застанеш.” След това погледна към другите и подвикна: „Хей, дайте на момчето да глътне бе, момци, че и аз искам!” и се усмихна дяволито.

След около два часа прасетата бяха разфасовани на 12 равни части. Кучетата разнасяха по поляната копита и кокали, рекичката спокойно течеше, а ловците прибираха улова в раниците си. Беше време да се връщам в къщата за гости, в която бяхме отседнали с приятелите ми. Но преди да се разделим оконачтелно, ловците увиха в плик черния дроб на едното прасе и сърдечно ми го връчиха. Докато ми обясняваха как да го сготвим, единият от тях се присети: „Ей, дайте да му дадем да гръмне бе. Ей на пушката, гръмни! Ще кажеш на приятелите си, че дробът е паднал, след като си гръмнал!”.

Той зареди оръжието, аз се прицелих в едно дърво в далечината и тътенът се разнесе из планината. След като изпълних този ритуал, поех към къщата. Съзнанието ми беше изпълнено от приятното изживяване, а ръцете ми с вечерята ни. Сега нямам търпение да намеря свободно време и да се възползвам от тяхната покана. Сигурен съм, че няколко дена на ловен излет с ловците от Рибарица ще бъдат незабравимо приключение.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...