Пролетна сутрин в Сандански

Георги Георгиев

Сред живописна долина, оградена от Пирин на север и изток и Беласица от юг се намира град Сандански. Посещавал съм града няколко пъти и с всеки следващ ми харесва все повече и повече. Сандански е курортен град с над 80 минерални извори в района, чиято температура варира от 33° С до 83° С. Известен е с лечебния си климат и благотворното влияние върху хора, страдащи от белодробни заболявания. Малцина обаче знаят, че това се дължи на кръстосването на въздушните течения от Беломорието с тези, които се спускат от Пирин и довяват лековитите смоли от пиринските борове. Ето защо 90% от хората, страдащи от бронхиална астма, са напуснали града излекувани.

Освен мекия климат в Сандански и невероятната природа, едно от нещата, които най- много харесвам там, е начинът, по който изглежда самият град. Макар че има множество луксозни хотели и по-скромни места за настаняване, тук няма да видите огромни сгради, които едва ли не закриват слънцето. Напротив, един от най-топлите и слънчеви градове в България ви приветства с приветливи светли постройки, свеж парк с тучна зеленина и красиво езерце, оживена централна улица с фонтани и гостоприемни жители.

Но както местните хора казват, Сандански е не само курортен град и лечебен център. Сандански е и много история, легенди и свещени предания. Не случайно старото име на селището е Свети Врач, защото тук са прекарали част от живота си светите лечители Козма и Дамян, наречени „безсребренници”, понеже не искали никакво възнаграждение за благородното си дело.

И ето, че неотдавна отново се озовах в този прекрасен български град. Първото нещо което ми направи впечатление беше, колко много се е разраснал града, но това в никакъв случай не беше за сметка на неговото очарование. На следващата сутрин станах рано, за да се разходя до красивия парк, разположен по течението на река Санданска Бистрица. Бях приятно изненадан, че зелените площи са се разраснали и са безупречно поддържани. Басейните и спортните съоръжения към балнеосанаториумите също бяха в отлично състояния и посрещаха първите плувци – предимно деца от града, които тренират тук. След още няколко минути се озовах до езерцето в парка, чиито спокойни и чисти води отразяваха сутрешното слънце. Мястото ми навя много приятни спомени отпреди няколко години, когато екскурзионните ни летувания с приятели в Пирин, завършваха точно тук - в ресторантчето на кея. Сега то беше все още затворено, но приятната атмосфера и усещането за уют си бяха там.

Постоях известно време, взирайки се ту във водата пред мен, ту в далечината и все още заснежените върхове на Беласица, след което се изкачих до каменната беседка, издигаща се над парка. От нея се разкрива невероятна гледка към града, планините и цялата плодородна долина, която те ограждат. Когато стигнах горе, срещнах друг човек, който също правеше сутрешната си разходка. След кратък разговор научих, че той е от града и най-вече, че знае много за него. Разказа ми за миналото на града, за времето, когато е бил село Свети Врач и е бил много по малък, „само на ей ония хълм отсреща, да черквата”, сочеше ми той, „ей там долу е свещено място, на което Св. Св. Козма и Дамян са лекували, а ето го „Мирото” –изворът, с чиято вода са изцерявали болните. Там в далечината е Беласица, ей през оная линия, където почва снега, е границата с Гърция”. И така ми обясняваше новият ми познайник, а аз го слушах и научих още, че преди почти 100 години цялата местност е изглеждала съвсем различно, че реката която минава през града е текла много по-нагоре, почти до мястото, където се намирахме ние, но голямо земетресение е разместило пластовете и задълго реката била изчезнала, докато бликнала отново на сегашното си място.

Ето как, съвсем случайно, научих за Сандански неща, които нито бях чувал и едва ли някъде са написани, доволен от всичко това се разделих с новия приятел. Слязох обратно към града, за да мина по главната улица, която тъкмо посрещаше новия ден.