Созопол - градът на Аполон

Георги Георгиев

Преди хиляди години, когато над земята още властвали богове и герои, хората зависели изцяло от тяхната воля и посланията на жреците им. В тези времена богове и богини често слизали на земята, сливали се със смъртните, помагали им или пък си правели шеги с тях, а най-често се увличали по някоя девойка или младеж, прелъстявали ли ги и оставяли сами с най-прекрасните им спомени.

Така например златокосият Аполон се скитал по широката земя докато един ден се озовал по бреговете на Черно море, недалеч от малко рибарско селище. Поседнал красивият бог на скалистия бряг и вперил поглед в морето, когато сред кротките вълни съзрял най-прекрасната девойка, която някога бил виждал. Дългата й черна коса тежко падала върху стройната й снага, а водните капки се стичали по тялото й, оставяйки тънки водни бразди. Макар и да бил бог, Аполон не могъл да остане равнодушен към тази гледка и веднага се замислил как да прелъсти девойката. А в това време тя излязла от водата, разкривайки цялата си прелест, навила гъстите си коси, облякла туниката си и тръгнала към селото. Омагьосаният от красотата й бог се превърнал в гларус и полетял след нея.

Девойката се спирала събирала черупки от миди и морски камъчета и продължавала, като ходела токова изящно, сякаш танцувала с вълните. Накрая стигнала до една колиба, в центъра на селото и влязла в нея, а преобразеният бог кацнал на прозореца. Момичето изсипало събраните камъчета и миди и започнало да ги нанизва в накити, като с крайчеца на окото си наблюдавала птицата. Аполон се спуснал към нея и кацнал в купчината с черупки. И нали все пак бил богът, покровител на изкуствата, започнал да избира най-хубавите и интересни мидички и камъчета, и да й ги подава с клюна си. Отначало девойката се изненадала, но започнала да ги нарежда така, както гларусът й ги подавал и след малко видяла, че държи в ръцете си най-красивият накит, който някога е правила. Веднага го окичила на изящната си шия, а един по-малък сложила на врата на необикновената птица. После изтичала навън, където се събирали приятелките й и се върнала късно вечерта. Щом влязла в стаята видяла, че гларусът е още там. Тя нежно го погалила, съблякла се, легнала в постелята си и бързо заспала. Тогава Аполон възвърнал божествения си облик, нежно отметнал завивките и подарил на девойката най-прекрасната нощ в живота й. На сутринта богът отлетял далеч, а момичето се събудило изтощено от най-истинския и хубав сън. Гларусът го нямало, а на леглото до нея видяла перо от крилото му.

Аполон се върнал в храма си в Делфи, където жрицата Пития предала посланието му - на мястото на рибарското селце да бъде основан голям град. Хората се подчинили на божията воля и поели с корабите си към този далечен бряг, за да създадат град Аполония, днешният Созопол.

Неотдавна и аз минах през този древен град, в който и до днес се чувства божествената страст на Аполон. Тази атмосфера може да се усети най-силно в стария град. Но при мен усещането за Созопол дойде още преди да вляза в града, когато реших да извървя пътя от къмпинг „Златна рибка”, северно от Созопол, пеша. По средата на пътя има място, от което се разкрива целият чар и обаяние на местността. Може би точно тук е седял Аполон, когато е съзрял красивата девойка. В ляво е чистият, златист плаж на Златна рибка, а в дясно е пристанището и полуострова, на който е разположен старият Созопол. По средата, в тихия залив плават лодки и яхти, а само на няколко километра в морето е остров Свети Иван – някогашно скривалище на пирати.

Когато влязох в града, вече бях зареден с положителни емоции и настроение. Старият Созопол ме посрещна с весела глъчка. До там се стига по живописна цветна алея, която свързва старата и новата част. Площадът приличаше повече на художествена галерия с многобройните сергии, на които местните творци продаваха творбите си. Продължих по някаква уличка, за която предположих, че е централна. Тя ме отведе до бяла църква, силно контрастираща с тъмните дървени къщи, строени в периода 17-19 век. Срещу църквата имаше доста симпатично заведение, в което изпих ободряваща напитка, докато осмисля маршрута си. Всъщност нямаше какво да осмислям, тъй като бях в Созопол за първи път и нямах представа къде какво има. Затова трябваше да видя всичко.

Продължих отново по уличката и стигнах до малка художествена галерия и древни руини, а над тях се извисяваха две стари къщи. След това продължих да се лутам безразборно из града, като не спирах да се наслаждавам на всичко около мен. Видях малките параклиси, строени по времето на турско робство, когато християнските храмове не трябвало да бъдат по-високи от турчин на кон. Продължих да се лутам из тесните улички оградени от старинните къщи, докато излязох на скалистия бряг. Там имаше група чуждестранни велосипедисти, чиито водач оживено описваше историята на града. В този момент той сочеше към остров Свети Иван и разказваше за манастира „Св. Йоан Предтеча”, за пиратските убежища, за затвора, който е имало там и за сонарния фар, упътващ корабите към бургаското пристанище. По скалите се разхождаха или се припичаха хора, а в морето корабче развеждаше туристите. Малко по нататък започваха крепостните стени на Южната порта. Този архитектурен комплекс е отлично реставриран и малките ресторантчета прекрасно допълваха атмосферата. След като подминах крепостната стена разбрах, че съм направил пълна обиколка на стария Созопол, излязох на алеята и поех обратно по пътя към Златна рибка.

Вечерният мрак нежно се спускаше над полуострова, закъснели лодки се прибираха в пристанището, а в далечината се чуваха весели гласове. Созопол се подготвяше за нощен живот. И може би по-късно през нощта красиво момиче е сънувало прекрасен сън, а на сутринта един различен от останалите гларус е отлетял далеч в небето. Не зная, а и едва ли някой друг ще може да разкаже.