Facebook

Bulgaria
Начало > Трън > Пресцентър - архив

Екскурзия из планината Руй и ждрелото на река Ерма

Людмила Рачева, VisitBulgaria.NET

В първомайската съботна сутрин ние решихме да прекараме двата почивни дни извън София. Търсихме си място, което да е близо до София (до 100 км) и да е с живописна природа и пътеки за разходка. Спряхме се на местността около град Трън – напълно непознат за нас край. Привлече ни това, че в района има еко пътека около ждрелото на река Ерма и планината Руй с едноименния си най-висок връх.

Тръгнахме от София към 10:00. Минахме през Владайския проход до Перник, стигнахме до Брезник (като по пътя се минава през още няколко селища) и след това до Трън. Трън отстои на 75 км от София, пътуването ни до него отне около 2 часа. Като цяло пътя е добър, на места е закърпен и леко неравен.

Трънският регион се намира в западна България, точно до границата със Сърбия. Град Трън е разположен на двата бряга на река Ерма в котловината Знеполе на височина 790 м над морското равнище и е заобиколен от хълмове. Този планински район не е сред най-популярните туристически дестинации, за много българи и чужденци той е почти непознат. По време на нашето пътуване имаше доста туристи, възможно заради майските празници, въпреки това тук винаги можеш да си намериш усамотено и тихо място.

Когато пристигнахме в Трън, направи ни впечатление, че градчето е много добре поддържано. Къщите са чисти и спретнати, сградите - ремонтирани и боядисани, площадчето - с пейки, фенери и фонтанче с чиста, студена вода. Около площада има няколко добре заредени хранителни магазина, откъдето може да се купи всичко необходимо. Също така има няколко приятни кафенета. Точно срещу площада в центъра на Трън е построен нов хотел със спа център. Хотела е от типа на старинните алпийски сгради, с покрив със скатове и дограма от златен дъб. Стила на сградата добре се вписва в околната архитектура.

Учудващо е как това градче съчетава някои удобства на големия град със спокойствието и уюта на едно малко селце. Всички хора, които срещнахме по пътя бяха в добро настроение, дружелюбни и разговорчиви, и ние неволно предположихме, че всички местни са такива, което всъщност може и да е истина.

Ние имахме намерение да посетим две природни забележителности – връх Руй и ждрелото на река Ерма, като ждрелото е включено в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Пътя за двете места минава през село Ломница, където се разклонява. От Трън почват табелите за селото и за ждрелото.

Село Ломница се намира на 5 км от Трън посока сръбската граница. До там се стига по нов асфалтов път, минаващ покрай река Ерма и през хижа Ерма, която е разположена на 3 км от града.

Хижа Ерма е старичка, има около 20 спални места и механа, където може да се заредиш с шкембе чорба, скара, бира, ракия, водка, джин, бяло вино, червено вино, мента, мастика (или двете). Също така можеш да сложиш печат в книжката си за 100 национални туристически обекта.

От хижа Ерма ние тръгнахме по същия ремонтиран път покрай реката и след още 3-4 км стигнахме до село Ломница. Китните селски къщи с огромни дворове и цветни градини са пръснати по склоновете на хълмовете, които се спускат към реката. Някои къщи са нови, други са във Възрожденски стил. Селото е дълго около 6 км, последните къщи се намират на не повече от километър от границата със Сърбия.

Веднага след последната къща на село Ломница има указателна табела за хижа Руй и започва маркирана пътека до там.

Пътя до хижа Руй е широк и удобен за ходене - като цяло не е много труден за изкачване, но на места има доста дълги стръмни участъци. Взехме го с бързо темпо за около 2-3 часа. Широколистната букова гора, през която минава пътеката, ни пазеше приятна сянка. Хубавото е, че по пътя има няколко източника и много потоци, където можеш да спреш, да се разхладиш и да пиеш вода.

Доста задъхани и леко уморени стигнахме до хижа Руй. Тя е разположена в местността Козина ливада на 1386 м надморска височина. Хижата представлява нова, масивна, двуетажна сграда с тераси с капацитет 40 места. До сградата има две чешми със студена планинска вода. По пътя до хижата местността почти не се вижда, но от хижата се разкрива приказна гледка – планината показва част от мащабите си.

До връх Руй (1706 м) по маркирана пътека от хижата може да се стигне за час. По билото на върха минава граничната ививица на България със Сърбия и Черна гора.

От хижата се виждат два високи върха – Руй и съседен на него връх. Ние решихме да експериментираме и да изкачим първо съседния връх. Почнахме да се катерим направо през гората. Гората продължава до известна височина и след това свършва, като започва един много стръмен участък. От върха се отваря невероятна гледка - виждат се скали и хълмове, до където стига поглед, дори някои не се забелязват веднага, трябва да се вгледаш в далечината, за да ги видиш.

Върха, на който стояхме, е стръмен само от страната, по която се катерихме, след това плавно преминава към връх Руй и други възвишения. На това място видяхме останки от съоръжения и окопи, явно останали от българо-сръбската война, а на няколко крачки стърчат каменни стълбчета с инициали „РБ“ - граничната маркировка. Бяха ни предупредили, да не навлизаме навътре след маркировката, защото може да имаме проблеми със сръбските граничари. Аз дори се спънах в една бодлива тел.

След като си починахме, хапнахме и се насладихме на панорамната гледка, тръгнахме към връх Руй, следвайки зимната маркировка. Макар че се поизморихме стигнахме сравнително бързо до върха. Засякохме, че от село Ломница по маршрута, който изминахме, включително почивките ни отне около 4 часа.

Граничната маркировка със сръбски и български инициали минава през върха Руй. От върха се вижда езеро и няколко села. На 360 градуса има само планини: на запад - Грамада планина с върховете Въртоп и Църна трава, на юг се открива котловината Знеполе, над която се издигат върховете Огорелица, Яничова чука, Кървав камък. Зад тях се очертават хребетите на Милевската планина, а още по на юг са планините Осогово и Рила. При ясно време на североизток може да се види билото на Стара планина, очертава се и профилът на Витоша.

На върха срещнахме други туристи, поговорихме си малко и поехме надолу. Пак решихме да експериментираме и вместо да се върнем по маркираната пътека тръгнахме през баирите, за да си съкратим пътя. Тук, обаче, разстоянията се оказаха измамни, не са като на Витоша - трябва добре да си прецениш силите, защото много лесно можеш да отидеш далеч и трудно да се върнеш. Има трудни и стръмни участъци за минаване, ако не се върви по пътеките. С бърза крачка, претичвайки на места ние отново стигнахме до хижа Руй, от там със същото бързо темпо за около 2 часа бяхме в село Ломница.

Втория ден посветихме на другата голяма забележителност в Трънския край – ждрелото на река Ерма.

Ждрелото на река Ерма

На втория ден тръгнахме към другата голяма забележителност в Трънския край – ждрелото на река Ерма или Ломнишкото ждрело (на името на близкото село Ломница). През 1961 г. ждрелото на река Ерма е обявено за защитена територия с площ 8,7 ха, дължината му е около 100 м, а ширината в най-тясната си част е около 5 м.

Началото на Трънската екопътека, която минава през ждрелото, е близо до къщите на първата махала на село Ломница, на около 2-3 км от хижа Ерма. Като вървиш по пътя към останалите махали на Ломница и преминеш моста, пътя се разклонява - едната част води към селото, а в другата част почва екопътеката. Точно на разклона до моста има една низина, през която тече реката, това място е пригодено за къмпинг. Ние видяхме доста коли, палатки, семейства с деца си правиха пикник и играеха във федербал на поляната. На същото място под смешни дървени навесчета продават кафе, безалкохолни напитки и скара. Независимо, че имаше хора и коли мястото беше чисто.

От къмпинга ние поехме по разклона за Трънската екопътека. Дължината на пътеката е малко над 13 км, разположена е в пояса от 600 до 1000 м надморска височина. Пътеката е доста криволичеща, разклонява се, на места ту се качва нагоре, ту слиза надолу. Има редуване на по-широки или по-равни участъци, с участъци изключително тесни или стръмни, на места има големи мъхести камъни и буйна растителност.

Впечатлиха ни издигащите се над бързата и шумна река огромни скални блокове и отвесните скали с височина 150 – 200 м, наречени Манастирището и Жилав камък. В най-ниската част до нивото на реката скалите образуват теснина и 4-метров водопад.

Екопътеката се изминава за 7-8 часа. По пътя забелязахме непознати за нас дървета и храстчета. Изкачихме се до обзорната площадка на скалата Манастирище, откъдето се открива очарователна гледка: планинки, хълмчета, пътечки, горички, полянки, някъде долу се виждаше рекичката. Минахме по един от дървените мостчета (дълъг 35 м), изкачихме няколко стръмнинки и излязохме на пътя, който води към село Банкя. Минахме през изкуствено прорязан в скалата тунел и стигнахме до началото на екопътеката, тук. видяхме указателна табела „Трънската екопътека“, която сочеше точно към тунелчето.

По скалите на ждрелото на река Ерма има над десет алпийски маршрута за катерене. Всяка година тук се провежда Алпийска среща „Трънско ждрело“, която събира катерачи, любители, велосипедисти и просто туристи от цяла България.

С тази разходка завърши нашата екскурзия. Останахме изключително доволни от това, което ни показа Трънския регион, а това е само част от красотите, които този край на България притежава.

Снимки
Новини

2015/11/24

За втора поредна година в София ще се проведе пресконференция Go2Balkans - В2В туристически форум за още...

2015/11/12

Велико Търново е на трето място в класацията на Trivago за най-изгодно туристическо място в света. още...

2015/07/27

Министерството на туризма получи одобрението на Световната организация по туризъм за създаването в още...