Троянски манастир

Третият по големина манастир в България е „Успение Богородично” на 10 км от град Троян на брега на река Черни Осъм. Според преданията той е основан от монах отшелник, който идва на това място и построява малък параклис в първите години на Османското робство. По късно тук е издигната малка черква в чест на светата Дева. От времето на създаването си до началото на 19 в. манастирът многократно е опожаряван, а монасите избивани. През 1830 г. монасите успяват да издействат специални привилегии за манастира, с което започва и неговото развитие. И тук прословутият майстор Захари Зограф е оставил следите на своето майсторството. Най-значителен паметник на културата в Троянския манастир е църквата "Успение Богородично". Разположена в южния двор, сред двуетажните и триетажните еркерни жилищни сгради, тя представлява архитектурен и колоритен център на ансамбъла.
В троянския манастир по подобие на други кипи трескава въстаническа дейност и по време на национално – освободителните движения е не само духовен, но и революционен център. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище и много видни български възрожденци получили образованието си именно тук.