Отново на Витоша

Георги Георгиев, VisitBulgaria.NET

Тъй като София е разположена в подножието на Витоша, съвсем естествено е природен парк „Витоша” да бъде любимо място за отдих, туризъм и спорт на жителите и гостите на столицата. Самият аз ходя на разходка, да покарам колело или пък на фото излети по прекрасните витошки склоновете и затова често пиша кратки историйки за времето, което прекарвам там.

Миналата неделя беше един от тези спокойни слънчеви дни, които трябва да бъдат посветени на планината. Особено ако човек иска да си почине от този безкраен, изтощителен ден, продължаващ от петък вечер до неделя сутрин. Когато се събудих в неделя сутринта, видях предните две вечери като на лента и реших, че е крайно време за излет сред природата, където чистият въздух да освежи съзнанието ми. Поех на това духовно пречистване с трима приятели.

Времето беше изключително хубаво, почти пролетно. Ние хванахме кабинковия лифт от Симеоново до станция „Алеко”, а от там седалковия до връх Голям Резен (2277 м). Отправихме се към най-високия връх на Витоша – Черни Връх (2290 м). Пътят до там беше едно наистина приятно и отпускащо преживяване. Слънцето препичаше и се отразяваше от чистия бял сняг и весело се усмихваше.

Денивелацията между двата върха е незначителна и изкачването изобщо не беше изтощително. До нас се виждаха странни сгради, куполи и кули, на които до тогава не бях обръщал внимание. Предполагам, че това са метеорологични станции и съоръжения, но в този момент имаха извънземен вид и аз се почувствах така, сякаш току що съм кацнал с космическия си кораб на непозната планета в друга галактика.

След 40 минути стигнахме до Черни връх. Имахме невероятния късмет да се качим до там в хубаво и тихо време, което е рядкост дори и през лятото. След като постояхме там за малко и се полюбувахме на невероятната гледка, започнахме спускане към хижа „Алеко”. Вървяхме в края на ски пистата, а скиори и сноубордисти прелитаха покрай нас. В далечината двамина смелчаци се бяха покатерили на покрива на планински заслон и го използваха за платформа на сноуборд триковете си. Планински спасител беше седнал пред станцията за оказване на първа помощ и се взираше в незабравимата гледка. Всичко беше толкова спокойно и хармонично и почувствах, че това беше най добрия начин, по който да изкарам неделния ден.